Когато понатрупах килограми

и висна ми шкембенцето отпред,

след кратко съвещание с жена ми

реших да се снабдя с велосипед.

И ето ме сега – въртя педали

и вече хвърлих първото кило.

Синът ми каза: – Татенце, едва ли

ще видя друг път слон на колело!

Съседите ме викаха на бира.

Но аз бях непреклонен като дъб.

Възсядах колелото – на баира

сред дим от ауспуси огъвах гръб.

И не вода, а бяло сухо вино

на децилитри рукваше от мен.

Един познат актьор ми каза: – В киното

съм те вредил за снимки вдругиден!

За има-няма месец-два – се свърших.

Комшийките изпаднаха във транс.

Защото с тези бицепси разкършени

направо бях готов за „Тур дьо Франс”.

Нали обаче дяволът не дреме?

Дорде извайвах новата снага,

попипвах често голото си теме –

дали не ми расте комплект рога?

Щом легнех до жена си във леглото,

си лягах все едно до барелеф.

Ти, който си измислил колелото,

защо не си го сътворил за кеф?