Постинг
21.01.2012 17:01 -
ТИ МЕ ЛЪЖЕШ!
На света с усмирителна риза
съм се пръкнал – и тъй ще умра.
Вече в своята старост навлизам,
както вълк хълта в тъмна гора.
Всичко знам – преброих две и двеста.
Да ме вържеш дори с букаи,
аз и камъка свой ще отместя,
щото шило в торба не стои.
Излъжи ме, че нейде го има
онзи прелестен втори живот,
в който ти ще си моя любима –
за начало на песен – и род.
Излъжи ме, и аз ще повярвам,
че светът е прекрасен и днес –
мост към Рая, издигнат от варвари
с тежка плюнка, наместо отвес.
Ще те гледам – чудовищно тъжен,
глупав, нервен, пиян и проклет.
Ние всекиго можем да лъжем,
но не можем излъга поет.
Няма коментари