Ние с теб не се разминаваме,

ние просто се движим в паралелните светове,

ти стоварваш Балкани пред своите тихи домашни чехли,

а на мен, мила, из съня ми се къртят панели – и ми се реве –

аз съм момче, полудяло от тихите флейти на Феб,

неподвижно по Рихтер – и несръчно по Бехтерев.

Арестуван в закони, в забрани,

яки възли сека всяка нощ – и криле ми растат – и боли,

о, не си вям как боли, че не мога да стигна до тебе.

Някой ден на небето ще ти кажа – здравей, аз пристигнах, или

ще ти вържа хвърчилце –

да летиш с мен над бездни и хребети.