Полегнах с момиче на чисти тревици в роси

и рекох: – Момиче, ти щеш ли веднъж ме погали?

А то ми отвърна: – Да беше момче, но не си!

Засмя се и хукна – и сякаш тревите подпали.
 

Ако бях ти момче, да ти ръся полета със злато.

В мен гори, прегорява стърнище – избродена степ.

Аз пропуснах със теб да живея във своето лято.

Позволи ми да вляза във златната есен със теб.

 

А когато един ден потъна в зловещите преспи

и в безмълвния сняг хлътнат моите топли следи,

ще ли помниш момчето, което ти пееше песни? –

то все тъй ще те гледа – от далечните свои звезди.

 

Ще си идеш и ти с неизбежните птичи ята.

И дали ще те върна? Със песен? Вик? Стих? И молитва?

И ще гледам как дълго над мене – мъжът в пепелта –

се издига душата ми – птица към Рая – политва…

твое стихотворение, което да не харесам.
Надявам се повечето тук да те четат /а и не само те/. И друг път съм казвала, че най-сигурната битка срещу днешното опростачване е силната поезия.

Простакът, Ангелина, колкото и да чете поезия, ще си бъде простак до края на дните си, не мислиш ли?
Чу

Доколкото познавам този типаж и проявленията на същината му, трябва да се съглася с теб. За съжаление.

Не може да бъде! :-))))))))))))))))))))))))))))
Вечната опозиционерка в БЛОГ БГ Ангелина Пискова е съгласна с мен?
Ехааааааааааа!!! Ще черпя!
Чу

Браво!

Благодаря.
Чу

Айде де! Откога чакам този миг.... Ама пак в София, щото през лятото няма да дойда във Варна, да знайш! Откакто видях Гърция, реших, че там ще летувам:)
Така че насам, че нещо си написал, пък нали знаеш, че написаното остава:)

Да се надяваме, Ангелина.
Остава.
Чу