Аз не станах човек по собствена воля – баща ми

е поискал да хлътне като звяр в тишините на мама,

ей ме, на – в пещерите с лък и копие – миг за реклами –

аз рисувам с чертички господа над полегнали дами,

после литвам с ракета от Наска и кацам във НАСА,

по-надеждно се каца – все пак САЩ е – не е Байконур,

трепя вълци и мечки и пирувам на кралската маса,

после почна войната и препасах пищова в кобур,

и лежах по затвори – и копах дългъг проход на запад,

но оказа се после, че копал съм на изток в несвяст,  

милиард че и триста милиона китайци са напаст,

обясних си най-после що не стига оризът до нас,

марширувах в жита с ален мак пред глиганите с глиги,

по косите ме галеха и ми казваха – наше дете,

четох книгите мъдри – и оставих след себе си книги –

беше време, в което всеки пише – и хич не чете,

пирамиди строих – и се срутваха в мен пирамиди

и сега си измазах своя простичка къща от кал,

и дано Господ Бог някой ден със едното ме види,

щото, както върви, аз със двете не съм го видял,

и момичета любих – бяха светли, щастливи години –

на отстреляни птичи ята изпопадаха – ден подир ден,

и тъй, както ме гледаш – аз не зная баща ли съм, сине,

или някой далечен пещерняк проговорил е в мен.