Тъй както кротичко си диша

морето в два след полунощ,

и котарак пред дупка миша

се прави на заспал сархош,

тъй както – без да вдига врява,

се шмугва охлювът в треви,

и както вятърът през плява –

безшумен мъж – към теб върви,

тъй както есен ненадейна

над нас развее дрипав шал,

и листопадът кротко вейва

в душите ни добра печал,

тъй както от върхар и хребет

се спуска прашен суховей,

така и аз ще спра при тебе

и тихо ще река: – Здравей!

Да трепкаш в моя сън – авлига –

над времето – река без брод.

Какво пък? И това ми стига

от този късичък живот.

*** и тихо ще река: – Здравей! ***

при теб - чудесен стих!

Поздрави за хубавото стихотворение!

Написано с твоя буен темперамент, с твоя замах, раздвиженост и красива образност, то е поредното ти бижу, което краси Блога.

който понякога е доста жалостив и въобще голям копромис.

Но това е, което е.

Оди трябва да пишем, оди. Или да си одим.

Здравей!
Чу

Естествено, Анджи! :-)))))))))))
Чу

Наздраве, Санде, на цялата компания в Пастух!
Чу

Чудесно пишеш!

Знам.
Благодаря.
Чу

Много хубаво, Чу!

Благодаря.
Чу

Perfektno kakto vinagi!

Естествено! Няма как да бъде другояче, щом го пиша аз.
Чу

П.С. Божествен си, поете!

Валя

Разгеле, и ти ме призна! :-))))))))))
Чу

Туй ще си го открадна...и ще си го скрия на едно място.Поздрав Чу.

Съгласен!
Чу

Бъди.

Благодаря, Ивайло!
Чу