Да те запомня – и да отлетя,

и ако в полет над света се срина,

помни ме – мъж, накъсал ти цветя

и в ада на сирийската пустиня.
 

Помни ме – камък, свлякъл се от връх,

ветрец, стопил ледунка от капчука –

и като извор под калпаче мъх

в съня ти песента ми ще бълбука.