Ще те изгубя някой ден.

Наистина ще те изгубя –

авлига над полята с лен,

светулка в паднала коруба,

сърна в безименна гора

и треволяче по потока,

изгубя ли те, ще умра –

пешак без път и без посока.

Бъди ми сън, бъди ми сняг

по тихите елхови клони,      

глухарче в шеметния бяг

на вятър, който листи рони,

бъди ми цвете из треви

с безсмъртни имена на хълма.

Към теб душата ми върви

и проста радост в мен покълва –

когато и над мен смрачи

и свършат дните ми броени,

да чезна в твоите очи –

две непостигнати вселени.

Този стих прилича на обречен стон, на невъзможност.
Дано в реала чезнеш в тези приказни очи - вселени!

Чул те Бог!
Чу

"...глухарче в шеметния бяг

на вятър, който листи рони,

бъди ми цвете из треви

с безсмъртни имена на хълма.

Към теб душата ми върви..."

Много поетично и точно!
Поздрави и успех на представянето...!

Благодаря, чедо!
Чу

Навярно някъде ще те намеря
ще те срещна някъде на път
ръце към тебе ще разперя
и ти ще си за мен "светът"...
"Светът за,който дълго съм мечтала
и чакала съм съм сякаш векове...
"Светът за,който дълго съм вървяла
обрулена от много ветрове...
но оцеляла в бурите житейски
запазила в сърцето топлина
за да мога ако някога те срещна
за ТЕБ да я превърна в СВЕТЛИНА!
:))))))))))))

Благодаря за красивото стихче!
Чу

И аз БЛАГДАРЯ,че с поезията си "разгаряш" въглените в душата ми, което от своя страна ме кара да се замисля да "живея" ли?...да "чакам" ли?..."опъшкулила" съм се и като че ли не мога да се излюпя...или не искам...или така ми е удобно...или...ту би о но ту би...:)))))

Благодаря за откровенито, ще ми се да ти кажа финалната фраза на романа на Александър Дюма "Граф Монте Кристо" - "чакай и се надявай".

не съм чел повечето ти стихове, но много харесвам онези, които съм чел - едни повече, други по-малко. Някои са наистина чудесни! Открих те преди време, слушайки песни на Асен Масларски, с които имате блестящи проекти от миналото - родили са се прекрасни песни.

Четейки стихчето по-горе си помислих за едно друго твое, което се казваше "Девойките, с които бях момче" и което аз много харесвам, въпреки, че не знам да има мелодия към него. Реших да го припомня тук, понеже качествените неща си струва да бъдат споменавани по-често.

Не сме познати, но надявам се не ме упрекваш за "ти" формата в обръщението ми към теб, възприета като цяло из форумните и блог комуникации.

Поздрави!

Благодаря, Георги! В съзнанието на всеки мъж остава поне една девойка, с която е бил момче. Пази своето момиче!
Чу

Поздравления, Чу!

Благодаря, чедо.
Чу

Към теб душата ми върви

и проста радост в мен покълва –

когато и над мен смрачи

и свършат дните ми броени,

да чезна в твоите очи –

две непостигнати вселени.

Творбата по-скоро ми звучи като една съкровена изповед-молба към любимото момиче за сбъдване на несбъднатото,една простичка ,но толкова истинска молба за обич, че чак сърцето потреперва от този вик на влюбения...а колко е хубаво това...

teogea