Над мочурливите лагуни навървят жерави ята.
Потеглят цигански катуни да калайдисват пак света.
Момите стягат се за бани – там ергенашът серт кълби.
И вино пият пехливани
подир махленските борби.
А кметът лющи на мегдана две шепи пукан слънчоглед.
Ще взема кмет и аз да стана. Додея ми да съм поет.
Да си задавам все въпроса ту би или ор нот ту би?
И хоремага ще варосам.
И черквицата – може би.
Но, хайде, сине, да отидем – да купим захарен памук.
Измама, облак от обида е глътката ни въздух тук.
След малко, щом ни глътне влакът, и ти – оплескан до уши –
ще гледаш как летят във мрака
излъганите ни души.
Над мочурливите лагуни прелитат сетните ята.
За колкото да се целунем дошли сме, сине, на света.
За мен от небесата сини – невидим – ангелът тръби.
Дорде през панаира минем –
и ме изгубиш, може би.
Нейсе, запуши я, както казваше бай Ганьо!
Налей да пием по чаша вино!
Нейсе, запуши я, както казваше бай Ганьо!
Налей да пием по чаша вино!
Не мога отказа на такава любезна покана, Черни глигане! Наздраве! :-)
Чу
Ами да? За какво друго?
Чу
Туй и сторих, чедо.
Цял живот записвам.
Благодаря.
Чу