Седя в закусвалня “Кронщат” на гара Варна и чакам момчето да ми донесе шкембе чорбата. Всъщност – от години е така. Седя и чакам. Без дори да поглеждам през шубера, знам какво става. Готвачът ей сегинка ще се натутка около казана, ще удари катедрално черпака о баката, ще омагьоса застройките, и като ги лисне вътре, ще досвари благинката с тих съсък на устните, което значи, че си свирка от кеф върху своето бавно бълбукащо божествено творение. Чак когато шкембе чорбата покъкри на тих огън, момчето ще бръсне снощните трохи от покривката в качето с умрелия фикус, ще ми я донесе – и мога да кажа, че денят започва. Денят наистина започва, ама като си помисля, на мен тъй си ми отиде животът.Както си чакам шкембе чорбата призори. В което няма нищо лошо.

         По-добре човек да си чака чорбата, отколкото края.

         Падам си по шкембе чорбата в закусвалня “Кронщат”. Гореща шкембе чорба в още неразтворената ранина. На границата между светлината и мрака. Където са се счепкали светлите сили и ордите на мракобесието. Една дълбока купа, а защо не и втора, почти вряла шкембе чорба, вейнала сиромашката си парица не към някакъв си там настинал нос или прегладняло гърло, пък били те и моите, а направо към зъзнещата гола-голеничка, обръсната до синьо от северните студове и ветрилници душа.

         Шкембе чорба! Застроена с жълти жълтъци от тежки яйца на черна кокошка, онождана от див, бунищен, тригодишен гащат петел, бито кисело млечице от млада овца първескиня, притурена лъжица счукан каба чесън, стрит на ситен прашец лютив червен пиперец, пукани на опушено черно тенеке люти чушлета, омеквали на пробягващи есенни припеци в домашен оцедец и, разбира се, две-три порязаници белнат пшеничен хлебец със златиста коричка и препечения крайшник барабар! А накрая една бира! Може и две. Третата вече си е чист битов и обществен алкохолизъм. Човек винаги трябва да се освестява овреме, особено сутрин, с втората бира в ръка.

        Те това и правя, пия си втората биричка след чорбата и се чудя дали да не викна трета. Но вместо трета бира, викам на момчето да донесе още една шола гореща шкембе чорба.  Щото, ако чистофайниците от ЕС ми бръкнат и в казана с чорбата, ще емигрирам някъде, където много-много не се натискат да стават европейци. Европейците трябва да свикват с нашичката шкембе чорбица. Чак тогава ще паднат европейските граници.

        А дотогава – туряйте лютото и нагъвайте чорбата, братя!

Беше прекрасно! Но... виж какво направи сега - изведнъж огладнях! :)

Нямаш грижа, чакам те в закусвалнята утре на ранина! :-)
Чу

:)))))))))))))))))))))
Да ти е сладко ;)))

Ела и ти, Карамболе? На теб ще сипем двойно! :-)))
Чу

Когато едно време учех във Варна, на стотина метра преди ВИНС-а имаше една малка закусвалня. Там правеха най-вкусната шкембе чорба! Едва ли тази в "Кронщад" ще да е по-квалитетна? :)))))

Eла утре сабахлен и ще се убедиш сам!
Чу

"Шкембе чорба! Застроена с жълти жълтъци от тежки яйца на черна кокошка, онождана от див, бунищен, тригодишен гащат петел, бито кисело млечице от млада овца първескиня, притурена лъжица счукан каба чесън, стрит на ситен прашец лютив червен пиперец, пукани на опушено черно тенеке люти чушлета, омеквали на пробягващи есенни припеци в домашен оцедец"
Някъде по все още дишащите села може и да се случи с такава застройка, но във Варна надали. И въпреки това след прочита докато пиша, бърша лигите от клавиатурата.
Наздраве !

[quote=dim5805]"Шкембе чорба! Застроена с жълти жълтъци от тежки яйца на черна кокошка, онождана от див, бунищен, тригодишен гащат петел, бито кисело млечице от млада овца първескиня, притурена лъжица счукан каба чесън, стрит на ситен прашец лютив червен пиперец, пукани на опушено черно тенеке люти чушлета, омеквали на пробягващи есенни припеци в домашен оцедец"
Някъде по все още дишащите села може и да се случи с такава застройка, но във Варна надали. И въпреки това след прочита докато пиша, бърша лигите от клавиатурата.
Наздраве ![/quote
Наздраве, Дим!
Чу

КРАСИВО похвално слово за ВЕЛИКАТА шкембе чорба!!!!!

Благодаря!
И на теб ще сипя! :-)))
Чу

щото което е на душа благо, е и на Господ угодно :))))))))))))))))))))))))))))


Поздрав, Валери.

Валя

След словесния и снимков материал не ми остана нищо друго освен да поема към първата в близост добре сготвена чорбичка . Така образно и с наслада си я описал, че чак вече преглъщам, а биричката - наздраве! А и незнам защо усетих атмосферата на хъшовете в далечна Браила, там при Странджата.Сигурмно заради "мръзнещата душица".

и телешки език слага ,едно към едно. Ако сутрин , я почна с бира ,отиде деня... Кой го е еня, какво мислят онези от еврейският съюз..Аз викам "Майната им.." ..и продължението на майната. А количеството на чесъна, лютия пипер и хубавият оцет е според, коя степен имаш по "хайдутлук". Поздрави. Ник.

Ще ядат, не, ами и ушите им ще плющят! :-)))
Чу

Много ти благодаря, Гита, че припомни на всички ни тази велика книга!
Повече от всякога днес това беше нужно.
Чу

Привет, Ник!
Благодаря, че опита моята чорба! :-)))))))
Чу

именце... Шкембеджийница "Кронщадт"... По- добре ми звучи шкембеджийница "Бият Паниковски".

Е, няма как, така се казваше навремето... култова закусвалня на гара Варна! :-)
Чу

Ти явно само скитосваш из Варна. Вече разбрахме че се разхождаш самичък из Варненските подлези, а сега ни шокирваш че сърбаш шкембе чорба в евтина Варненска гостилничка.
Толкова ли не можеш да си направиш шкембе чорба у вас бе Чу?!?

Не, че не мога, ама няма кой да ми обели чесъна.
Що не дойдеш да ми го забелиш? :-)))
Чу

Абсолютно! Изпит по българщина! :-)))))))))))
Благодаря, че прочете, Българино.
Чу

Бе я ги остави тия жени на мира, те нищо не вдяват от туй мъжко блаженство - една гореща шкембе чорба сабахлен - и три бири загорка! :-)))
Чу

Шубер се казва, не шублер.
Шублер е уред за мерене на дължина.

Аз шкембе чорбата си я меря и на дължина, та затуй казвам шублер, пич.
А на прецизни пичове като теб шкембе не сервират...
Чу

Най - обичам едно Шкембе чорба , с една бира и едно кебапче за закуска .
Разбира се когато си лягам след нощна смяна .
Иначе с чесън в устата , пред хора ,тъпо .
Ама ни е вкусна пущината .

Тъпо, тъпо, ама вкусно... :-)))
Чу

Варненско шкембе съм ял. Ама отдааавнаааааа!
Страхотно си го написал!