Аз утре може да умра.
Не съм мечтал орлови ери.
Дано се случи във гора.
И никой да не ме намери.
Да съхна сънни векове.
Да ме покрива снеговеят.
В листака вятър да снове.
И листопади да се реят.
Над мене птица да пищи.
И, чуя ли да пукне клечка,
да знам – отнейде идеш ти
към мен по горската пътечка.
Тъй хубава – в светулков рой.
И тъй добра – светулков спомен. 
Момиче, аз бях само твой –
скиталец през света огромен.
Видя ли ме?... Не ме видя.
Нима бях зрителна измама?
Ако отново се родя, 
дано да е в гора за двама.