А Бог е стипца. Дал ни е стръмни урви, остри чукари, изпепелени и върнати някому другиму, но не и на нас, гори. Сурнал ни е лакоми свлачища, стремглави планински сипеи, корита на мъртви и сухи реки, изоставени махали, поругани гробища, ограбени гробници и плешиви дерета, през които пасат дребни сюрийки саански кози, млекцето на бедните ни братя.
Само печен българин би устискал да живее, ако днешното е живот, на тая рязана, кълцана, разпаряна, ръфана и оръфана черга България, хвърлена между Дунава и Егея. Само българин би се радвал да опъва вратни жили от двете страни на Балкана с радостта на нарочения да висне обесен нещастник, комуто са решили да подарят десет минути живот. Само як, катилест, чворест, жилав и клонест чаталлия като българина би денувал като седнал след кървава жетва на юз скоросмъртница жътвар на тия петкратно озлочестени 111 000 квадрата, кръстени България. Само сур пладнешки хаирсъзин като клания и недоклан достатъчно качествено и ефективно българин би замръквал на хладен камък, мокра папрат и хлъзгави треволяци и сладко би похърквал в нощите, хайдушки увиснали върху дълбоките пазви на урсузестите Балкани. Само кошмарният българин би извил вековечното си сухо хоро и би плюл подир него в центъра на кошмара, в епицентъра на света, наречен Балкански полуостров. Би изтраял да му друсат къщата, кайсиите, кесиите, брашняното чувалче, хамбарите. Би понесъл да го изоставят свои и чужди в окото на циклона, да го засилят в ръбестото гърло на пещерите с мустаците надолу, право в бездните на Сатаната. Да го тръшнат пред хобота на световното икономическо торнадо, наречено МВФ, безмилостно помело (и избръскало с презрение) на бунището на историята и икономиката европейския югоизток и страните от третия, четвъртия и петия свят.
Само търпеливият до дебилство българин може да понесе подигравката именно неговите управници да го накиснат в тежкия мензис на Балканските и световните военни урагани. В емулсията на прясната арнаутска боза. В засмукващо-ураганната любов на нашичкия необясним Балкански бермудски триъгълник, погребал стотици отрепки и величия. И пак той би дърпал въздуха като риба, изхвърлена на сухо, в зверски кълцаното от политически кефлии и обратни гьонсурати пространство между Черно море и Албанската пустиня с надеждата да усети приятния гъдел, че още живее... И, сигурен съм, единствено Българин би могъл да се изтъпани на площада, мощно да се удари в гърдите и гордо (да ме прощава Вапцаров!) да заяви на света:
– Ето, аз дишам, работя, живея!
А всъщност нито е дишал, нито е работил, нито е живял.
Но точно поради това е курназ.
Ако Балканите са буре с барут, Българинът седи върху него, стиска фитила и с последната кибритена клечка си чопли зъбите.
Нужен ни е нов Апостол да поведе стадото, наречено български народ, но с единна цел и в едно направление - смяна на системата. Така поединично, всеки захванал отделна кауза, нищо че е справедлива, е най-удобна за властимащите, щото и с медийната подкрепа прескачат от един на друг проблем, давайки щедри обещания, че ще оправят нещата. Така докато се забрави единият проблем, изместен от следващия.
Да.
Чу
Нужен ни е нов Апостол да поведе стадото, наречено български народ, но с единна цел и в едно направление - смяна на системата. Така поединично, всеки захванал отделна кауза, нищо че е справедлива, е най-удобна за властимащите, щото и с медийната подкрепа прескачат от един на друг проблем, давайки щедри обещания, че ще оправят нещата. Така докато се забрави единият проблем, изместен от следващия.
Както е казал поетът - пием, пеем буйни песни и крещим хайде на Балкана...
Чу
Професорът никога не се е славел с блестящо чувство за хумор, Апостолов.
Чу
Благодаря.
Чу
Ще си го добавя при колекцията ми с афоризмите. Поздравления за поста!
Накрая се превърнал в нечувана красавица и Онуфрий поддал и онодил.
И когато дяволът му се показал в истинския си вид и му рекъл:
- Е, Онуфрий, те полгъх?
Той му отговорил
- Е, Девил, те пое..ах......
Ще си го добавя при колекцията ми с афоризмите. Поздравления за поста!
Благодаря.
Чу
Накрая се превърнал в нечувана красавица и Онуфрий поддал и онодил.
И когато дяволът му се показал в истинския си вид и му рекъл:
- Е, Онуфрий, те полгъх?
Той му отговорил
- Е, Девил, те пое..ах......
Колко дявола дремят в душата на една жена, Валя?
Чу
Благодаря!
Чу
Но пък роди веднага нещо у мене:
“Ето, аз дишам, работя живея!”
За правда да гъкна съвсем пък не смея.
Онождат ни всякакви църни арапи,
онождат ни чужди и наши…Ебати!
А ние зъбетата чоплим си смело и
темето чешем съвсем оредело.
Припяваме песни за славни хайдути,
а гащите все са ни трайно изути.
Все дръгнем кайсии, ругаем народа,
в кръчмарските бунтове дирим свобо̀да.
Напиняме трудно подчерепни дебри
и търсим водачи велики. Поредни…
И.Карайчев
И.Карайчев
Благодаря, Илко!
Чу
08.10.2011 17:48
SW
