Поезията
е аварийния изход
от безчовечните наши вселени,
през които скитат душите ни.
Поетите трополят – маратонски мравки
по въжените стълби към светлината.
Ако и тях ги нямаше, кой щеше да каже здравей,
аз съм, обичам те, сбогом –
ама тъй да го каже, че да ти се завие свят?

Без Поезията накъде да лети човек?
Нищо и никакви си 8848 метра Покривче на света,
11 000 метра Мариански казани на Сатаната,
слушай ги тия вечно млади поети – скитащи кучета,
и си пий бирата с тях,
научи се да си първопроходец,
после ще дойдат на знатни кохорти научните триумвирати –
Нютон, Айнщайн и Бог,

кой,
ако не поетите,
да ти каже, че миг преди да потънат там,
откъдето изникнаха кулите близнаци в Ню Йорк,
тия два научно доказани колоса
са,
щяха да бъдат
и ще бъдат паметник
на вечното ни катерене към светлината с вързани очи?

Човечеството лети, лети…

… и си строших телевизора,
когато от билдингите
полетяха
с главата
надолу
хора,
които
сънуваха,
че са птици.

Те бяха Поети.