Като в бразилски сериал
природата възпроизвежда
във нас надежда и печал
и после пак – печал, надежда.
Без нас ще се върти светът,
защото речено е Божем –
Живот и Истина и Път –
но път към теб е невъзможен.
Защо тъй радостно шумим
и шумолим – до ужас смешни –
аз – гол и безсловесен мим,
ти в роклица, събрана в лешник.
В такъв безкраен карнавал
върху летящата Пангея,
между надежда и печал –
далеч от теб,
за теб живея.

Хубаво изплакано.

А тролчето не пропусна.

Вземи и ти да напишеш някой постинг за това тролче. :)

Поздрав, Валери, от мен имаш едно плюсче, но е мъничко и не се вижда в навалицата.

Валя

Стихотворението е хубаво. Болните от пАлегория са лоши и тези, които покрай тях си правят дребния пиар. По напъните им ще се познаят. След 101 минуса от "почитател"очаквай множество плюсове от друг "почитател", които трябва да са доказателство пред блога, че си ги пишеш ти - смехотворна игра за слепци.

Де да имах това време, Валя, да пиша и такива постинги...
Благодаря!
Чу

Докато напиша коментара и се оказва, че съм познала. Този коментар, ако искаш го пускай, ако искаш недей. Все ми е тази.

Хе-хе... Енигма? А не ги ли пишеш ти? :-))))))))))))))))
Аз не съм тъй компютърно грамотен, чедо, че да се занимавам с тролене. Пък и си имам достатъчно много работа.
Благодаря за прочита!
Чу

Радвам се, че отново прочете стихотворението ми, Енигма!
Пак ела, чедо! А за да не биеш много път насам, притури ме в любимите си блогове, и като цъкнеш с мишленцето три пъти, сам ще ти се явя! :-)))
Чу

След този смешен сериал,
виновен сякаш ми изглеждаш -
май всичките банани си изял,
затуй, към мене не поглеждаш!:-)))

Ееееееееееееее... няма наяждане туй Маймунче! :-)))))))))))))
Ще те черпя фафла, банца, боза и фреш с банан, ама друг път, че ся нямам дребни! :-)))))))))))))
Чу

Поантата! Мълча!

Привет, Женя!
Благодаря за прочита!
Чу