Защо съм тук?
Наистина не знам.

Бетонен стълб
стърчи  в полето – сам.
И жиците
отдавна
са обрани.
От цигани.
Пияни,
окадени,
зимни врани –
летят,
връхлитат
и кълват,
нанасят рани,
грачат,
нападат там,
където най боли,
където трябва
Бог да се смили,
където
ден
година храни.

Защо съм тук?
Наистина не знам.

Залутах се из тая
пустош дива –
изгубена овца
край храст ръждив
и жълт.
А можеше…
Как страшно ми отива! –
да бъда
снишеният в тревата
степен вълк,
готов за скок,
прехвърлил рида
с надеждата си древна –
да убива.
Да бъда смок –
в пелина,
в тръните,
в немилостивата коприва.

Немилостив е Бог.
Отрежда ми
съдба немилостива.

И там, в полето празно –
ошушкана от враните бахча,
единствен аз –
един обран
бетонен стълб,
стърча.

Защо съм тук?
Наистина не знам.
Ужасно сам.
Ужасно сам.

друг не можеш да бъдеш.

Валя

може да ти напиша едно стихотворение в отговор... само че се готвя за едно интервю утре, което обещава работа и път обратно към българия, та ще отложа!

Не Ви коментирам, но Ви чета. Впечатляваща е поезията Ви!

Ако няма такива стълбове, къде ще се опрем?
Стискам ти ръка Мастер!

из полето на литературата винаги са се пръквали жътвари, за да идват да сберат чинно класовете на твоята поезия и да ги наредят на снопове за следващите поколения...Бъди ни жив и здрав, Валери. Станков. 50--годишен

Този стълб е дървен! :)

"единствен аз –
един обран
бетонен стълб,
стърча."

приятелю...

Няма и за кога.
Чу

Ще го чакам, stir.
Успех неа интервюто!
Чу

Благодаря, Стихия!
Чу

Привет, Валя! :-)))
Поздрав от Заара!
Чу

55! :-)))
Чу

Може да е дървен, но е стълб! Ти какво си представи, че ще забиват в земята момчетата от ЕОН - кареатиди ли? :-)))))))))))
Чу

Наздраве, Док!
Благодаря, че спря тук.
Чу

Стълбът си е стълб, отдалеч се вижда и си остава винаги стълб, ориентир...
Хубава метафора.
А жици винаги могат да се опънат. И циганите отново да се покатерят...

Благодаря за прочита, Санде!
Чу

Да, там небесата са по-чисти...
Чу

Трудно ще намеря думи тук за коментар! Порази ме! Силата на метафората...Убийствено!

Благодаря, Женя.
Чу

Джордж Матесон - Любовта, която няма да ме остави (http://www.youtube.com/watch?v=vdSA8DAa1wA)

О Любов, която няма да ме изоставиш, на теб душата изтощена си полагам; живота, който ти принадлежи, ти давам във твойте морски дълбини да плава по-цялостен и по-богат.

О Радост, дето дириш ме чрез мъка сърцето си не мога да затворя дъгата проследявам по дъжда и чувствам истинната дума, че утро ще бъде без сълза.

О Кръст, главата който ми повдигаш да полетя от теб не смея и да питам; в прахта оставям славата човешка мъртва и ето виждам: от земята процъфтява живот съвършен.