Нали не очакваш да те развеждам като екскурзовод
край стените на моя затвор, край стените на тайния си живот,
натъпкан до керемидите със случайни лица и събития,
                                                                със спомени лишни ­ –
                                                                            скучен албум.
Нали не си мислиш,
че като вържа синджира на вратата в семейния дом,
               цял ден тъпча мед и масло и мляко във празния гюм?
В моя малък Содом
                    все цъфтят, връзват плод белоцветните вишни ­–
                                                                    и варим си компот, ­
за целта построихме завод – огромен завод! ­–
една истинска лудница с яки, бетонни стени,
но затова пък зимъска, снегът га забръска,
                                                                   на нас ни е гот ­–
и живеем живота си, ако това въобще е живот,
                                    като два пъна с кръгове многогодишни.

Затвори този прашен албум.
Пожълтелите снимки винаги са ме докарвали до истерия.
Все едно някой ръси пудра-захар от вкиснал локум    
                                                             в паметта на децата си,
в паметта на света, оглупяващ от междузвезден Алцхаймер.
Все едно не аз, а самият Лаврентий Павлович Берия
                                                               си е сложил пенснето,
                                                 завъртял е ключето на таймера,
върти пистолета и с досада се вглежда в теб.
Трябва да си отиваш.
Вихрушките в моя живот листопадите сметоха –
                       и в казаните за боклук ги натикаха без остатък. 
Ако имаш поне малко ум, върви си,
                          дълга е главната улица, но животът е кратък ­ –
не очаквай да се разлисти в твоя чест –
                                       напред, встрани, нагоре и по-нататък
                                                                   дървото на моя род.
Ние с теб си говорим на вавилонски различни езици.

Вземи брадвата и сечи.
Само това е начинът от затвора да бъдат прогонени птиците.
Когато човекът затвори очи.

Колажът е дело на Валентина Йотова - yotovava.

Яко, Мастер!:-)

и приюти птиците!
Поздрав
Валя

"...Вземи брадвата и сечи.
Само това е начинът от затвора да бъдат прогонени птиците.
Когато човекът затвори очи..."

Но дали, със замах, разбил клетката, птицата ще полети, дали не е свикнала със решетката, която до сега дом за нея, времето е сътворило...

Готино е !..........

Благодаря, ili4e.
Чу

Ще, Валя.
Благодаря, Майсторице!
Чу

Прегърни ,този ,който не иска да си тръгне .
Как можеш така да пишеш ...невероянто чисто и истински .
Бъди жив и здрав ,Чу !

Не знам, чедо, птицата може и да не литне, но за мисълта на човека няма заключени небеса.
Благодаря, че прочете.
Чу

Благодаря, andromen!
Чу

Благодаря, Стела.
Де да знам как.
Сигурно защото живея чисто.
И истински.
Чу

Без албуми се живее прекрасно, леко и сладко.
Практикувам го от десетилетия без оплаквания.

Да. И аз.
Чу

Чудно е Чу!
Малко тъжно...като живота.Ама той пък е, както си го направим.
Пак се шегувам!;-)))

Благодаря, Маймунче!
Чю

Какво бушува толкова силно, каква е тази буря в теб? Всичко е толкова истинно... Най - трудно се стига до мисълите на човека, защото те прикриват трептенията на сърцето и душата.
Поздрави!!

Необясним и дълъг е пътят към думите, чедо.
Благодаря, че прочете!
Чу

Ние с теб си говорим на вавилонски различни езици.

Страшно стихотворение! Много, за съжаление като че мрачна сила, но сила струи от него.
Поздравления и пожелания за Весели Новогодишни празници!
SW

Дано и ние от блога бяхме / сме поне уместният фон на твоите колоритни изблици ! Поздравления за прекрасното стих-е! И щастлива НГ!

http://www.youtube.com/watch?v=xqxJMCQxb_Q&feature=related

дори и да има прераждане :).


Поздравления, Валери. Чудовище!
Сечи окови и решетки, и продължавай!

Привет, Лили!
Много ти благодаря за прочита, завиждам за вълчия ти нюх, Сребърна Вълчице!!
Чу

Привет, Генке!
Тук е добро място за срещи с приятели.
Благодаря на теб - и на всички добри хорица!
Чу

Страхотно фламенко, благодаря ти div!
Чу

Продължаваме, Осичке!
Весело посрещане на Новата 2011-а година!
Чу

Страхотно! С твоите стихове и чаша бира мога да посрещна новата година и сама!

Ще ти река "Наздраве!", Танче! :-)))))
Чу

Който му е богата блендата и със затворени очи снима, кога в себе си - кога на вън, но винаги артистично! На прозорците на затвора също гнездят лястовици, но не насила!
Гледам колажите и чета, чета и гледам... и се питам - Затвора "обществено място" ли е? И там ли ще забранят пушенето? Или ще възобновят смъртното наказание... Смърт чрез тютюнопушене?
"Демокрация без... тютюнев дим и др.!" (по-маловажни неща)

Kato te 4eta i po4vam da se smeia...a posle mi se pla4e ; posle pak se smeia , sas salzi se smeia , pa se 4udia dali da zapla4a....Abe , 4u ....nakraia uznavam , 4e i ot dvete imam nujda , za da stana tsial ! Pusto - filosof si - izpih butilka sko4 , i pak za tvoe zdrave ! Aide ,da ni e 4estita !

Дано не го забранят, иначе съвсем ще изпукаме! :-)))
Чу

Добро утро, Караяни! Да бъде хубав празникът ти довечера - и щастлива да е идещата Нова 2011-а година!
Чу