Ние нямаме друг избор, освен да се скрием един от друг.
Вече не ставаме да се покажем на нудисткия плаж,
                                                 на терасата по халат и хавлия.
Ти отдавна не си щъркелица,
която остана в живота ми ­ – и нарочно не литна на юг.
Аз от толкова пиене вече приличам на тъпа акула-чук.
И удобно се давя в безмълвието на виното, ­
                                                        потъвам като нож в кания.

Ще се измъкна на въздух ­ –
пенсионирано във Вселената земноводно ли, земновинно ли ­ –
                                                                     дано не греша.
Въздухът е паноптикум за заключената ми от векове душа,
последната крепост, в която съм се залостил.
През деня неуморно си я изграждам,
                                                през нощта безпощадно си я руша.
Тъй животът си мина ­ – на кон, на стърчишка, пеша.
И замина от мен ­ като нечакан и далечен гостенин.

Ще ти купя един хляб ­ – да го дъвчем на прага за изпроводяк,
подир толкова хлябове, които отхвърлихме ­–
                                                 мога да ги наредя около Екватора.
Позволи ми да ръсна бялата си солчица
                          като звезден прах върху теб, върху гъстия мрак.
Позволи ми да те целуна ­ – един много голям глупак,
който цял живот не разбра,
                                            че не се бяга срещу ескалатора.
 
И ми прости несъстоялите се пълнолуния,
                                  разнищените и изоставени щъркови гнезда.
Ние вече не ставаме да летим един до друг срещу полюсите.
Via pontica е късото съединение
                                             между теб и онази далечна звезда,
на която вятърът ще ни свири токати и фуги
                                                                   в дните, 
                                                                   в нощите,
                                                                   в птичите ни души
                                                                                     и кости.

Дълбока мъдрост и копнежност лъха от стиховете ти!
Радвам се, че те има:)
Щастлива, Нова 2011 година на теб и твоето семейство!

Дано и за теб, miaa, 2011-а бъде щастлива!
Благодаря!
Чу

Уаууууууу ..онемях :)
Поздрави ,Чу !

Птиците в полет мълчат.
Благодаря, Карамболе.
Чу

Радвам се, Поете, на всяка среща с теб и се радвам, че не спираш да ни изнендваш с нови и все по-хубани стихове. Удивлявам се на Балзаковската ти енергия и неизчерпаемост.

Поздрави!

Благодаря, Санде!
Хубава и топла зимна вечер!
Чу

подир толкова хлябове, които отхвърлихме ­–
мога да ги наредя около Екватора.
.
.
.
Ще ти купя един хляб ­ – да го дъвчем на прага за изпроводяк,

Най-горчивият.
Чу

"Ще ти купя един хляб ­ – да го дъвчем на прага за изпроводяк".....ееееееееееее
Много безславно.......не така..............неееееееее
:)Валерия

Обредните хлябове не се дъвчат под думкането на литаври, Валерия.
Чу

Незнам какво е литавра,но по-горното ми прилича като на даване на обет,вричане,клетва-а всичко това става безшумно с единствен Бог -свидетел,без просташката тълпа и заклеймяване.Обет.....за какво?
Много питам......така обичам....
Лека вечер-Валерия

Може би не е тук мястото за въпроси и отговори, Валерия?
Каквото имах за казване, казах го в стихотворението. Разчетеното от теб, а и от всекиго другиго тук, е въпрос на познания, душевност и обич към четмото.
Не обяснявам стиховете си, прощавай?
Чу

И винаги остава недокоснат.

Но затова пък скърца цял живот в паметта.
Чу

Като си помисля, че има хора, дето даже и в паметта не им скърца, и ми става жал.
А първото фото е невероятно!
Ех, кой примат ще направи такава целувка...
В другия живот ще съм гларус!:-)))

В другия живот ще ти подаря 7 покрива в Гръцката махала на Варна, Маймунче - да излиташ от них и да кацаш, когато пощеш! :-)))
Чю

Ние нямаме друг избор, освен да се скрием един от друг.

Е, какво толкова, ще поиграем 7 минути на криеница - и ще ни мине! :-)))
Добро утро, Генке!
Чу

Добро ще е, щом го желаем такова!.)

Чул те Бог!
Чу

Птиците кресливо пристресват си дърмите,
с оперения разпъват хищни шатри -
в забвенье сенчесто да сврат термитите -
приматите им, на летене патрави.

Птиците са отмъстителни и вредни;
мощни мускули кълбят над кухи кости,
те са им козовете първи и последни
и е хвърченето им у яйце залостено.

С хал какъв да литнеш към своята любима,
в нокти да я сграбчиш и възвисиш до плячка?
Била ти земна свяст и балерина прима,
а в пещерата ти - лъчееща играчка-плачка?

Страхотно!
Бронтю в цялото му великолепие.
Благодаря, Бронтю!
Чю