Трябва някак да се разминем на това ветровито шосе за никъде,
в края на тъпия ни живот, дошъл от Нищото,
                                                            трябва да се разминем.
Не мога да ти обещая,
че това може да стане съвсем безболезнено –
много е тясна осовата линия между теб и мен,
                                                               а аз все пак съм мъж.
                                                       И не страдам от скрупули.
Понеже пропуснах да те целуна под небесните куполи,
         във вретенилите пролети, през полетата с цъфнала ръж,
                                                                в дивашките си лета,
понеже пропуснах да те взема на измислените си острови
                                  с пристан за джонките на човекоядците,
в твоя чест да се хвърля с главата надолу от моста,
да те кача на заблудените кораби,
                                 които пристигат в годината само веднъж,
понеже пропуснах да те заведа
в някой изоставен от Бога параклис в гората,
топло да те погаля
   във вкочанените декемврийски съблекални  на южния плаж,
да си пъхна ръката в дъхтящия на зелени смокини твой зимен корсаж,
да ти изсвиря токата и фуга в ре минор от Йохан Себастиан Бах
във ветровитите подлези с надрусани пубери,
                                                                      хищни просяци,
                                                                лукави чейнчаджии,
                                                        квартални рахманиновци,
                                   насмукани до козирката акордеонисти,
                                                      продавачки на кинкалерия,
                 мангалите с техните пет чифта чорапи за два лева,
                           въздухарски компактдискове с чалга и блус,
                  развълнувани педерасти с души на Иуда и Иисус,
понеже пропуснахме да помилваме –
                                аз ­ – стремглавите ти коси,
ти ­ – петте косъма на плешивата ми глава – ­
           тъжното генно писмо от баща ми в края на моята есен,
за което не смогнах да му кажа приживе мерси,
понеже пропуснах да ти смъкна парче синева,
ние с теб можем да се целунем единствено на небето.
Фатално.
Челен удар между две заблудени галактики.
Толкова сме закъснели за този ужасен моноспектакъл,
съчинен от бездарното второ аз на играещия човек в мен,   
пропуснали сме дори бирата през антракта,
а тепърва ще става дума за две усукани ­ –
                                                     сякаш пролетни змии ­ – тела,
толкова много години не съм вадил от чекмеджето
                                                                     розовите си очила,
че ми се струва ­ – всичко, което искаш от мен,
                                                           е изписано на лицето ми.
То е вятър,
мъгла,
суета
и страх.
Моля те, отбий в канавката. Иначе ще ни събират на прах.
Призори всички полицейски патрули,
надвесили гладко обръснати скули,
                          ще надничат във моето декемврийско жигули,
                             в което радиото свири токата и фуга от Бах.

Изобщо нямам намерение да се отклонявам. Отбий ти!
:)
Много хубаво , брей!
Лесна работа е да пишеш (да не е табла) ;)))))
Поздравления!
Аз :)

Разбира се, като те видя насреща, направо се натрисам в канавката! :-)))
Чу

това магистрала за Ада ли е?

Поздрав и весели празници.

Да си тук и през новата година - жив и здрав!
Ти си човекът - блог!
На теб конкурс не ти трябва.
Печелиш всичко живо!

Апропо, ако зачене девица от Чудовище , какво ще се получи?

Все ме мъчи!

Хайде, на слука!

Потресаващо изпълнение, благодаря за този клип, teller1!
Чу

Благодаря, че дойде, Пегас!
Добър въпрос. С понижена трудност, тъкмо за размисъл над утринното кафе.
Ти къде си чувал Чудовища да се натрисат в девичи сънища? Из тях препускат само принцове на бели коне - и навалят на дивизии! :-)))
И нито едно Чудовище... тъй че - мисията невъзможна, брат.
Туй то.
Чу

Нееееее, отказвам, протестирам, бруталясало Чудовище такова :)! И все пак благодаря.

Хе-хе... :-)))))))
Благодаря за... "бруталясало"-то словце!
Чу

Един карал в насрещното движение. Забелязали го от контролиращия пътя хеликоптер. Веднага се включили извънредно във всички радиа: "По шосе 89 по посоко за... пътува пътник в насрещното движение! Пътуващите превозни средства в тази посока да бъдат внимателни. Опасност от ЧЕЛЕН УДАР!"
Нашият човек си слушал музичка и не обръщал внимание на съобщенията. В един момент се заслушал: та той пътувал по шосе 89!!! "Я, да видя аз какво става тука!" - загледал се: "Какво един, бе! Те всички са в насрещното движение!"

Хе-хеее... добър виц!
Благодаря.
Чу

Тези от пътното да нарисуват двойна, непрекъсната линия и всеки да си гледа пътя!

Поздрави за хубавия стих и неизбежните сблъсъци на живота!
Весели и чудовищно щастливи дни!!!
Ани

Благодаря ти, Ани!
Хубави празници и на теб!
Чу

Видях цяла Варна описана тук. И ми е драго,Валери.
А за тъжното звучене - е, аз вече си научих урока след снощния коментар.
Така че - поздрави дори през пелената от тъга!

Благодаря, Галина.
Чу

Сложи си розовите очила
и погледни светът отново,
бананче ще ти дам, ела,
пък и ...кафето е готово!:-)))

Оглавката на давния ти книжок! Горните май са несведущи за историческото!
А е редно да повнят един от гоздеите в съвременната българска поезия...
Бр.

понеже пропуснахме да помилваме –
аз – стремглавите ти коси,
ти – петте косъма на плешивата ми глава –
тъжното генно писмо от баща ми в края на моята есен,
за което не смогнах да му кажа приживе мерси,
понеже пропуснах да ти смъкна парче синева,
ние с теб можем да се целунем единствено на небето.
....
Валя

Ида!
Чу

Не гониш девици!

Новото е добре забравено старо, Бонтю! :-))))))))))))
Чю

Привет, Валя!
Благодаря.
Чу

Друго си е питомното, Пегасе! :-))))))))))
Чу

"От ЧУвства мигновени
разплакан ли си пак...
Не бързай ти към мене
със самолет,със влак-
където и да бъдеш,
в мига на луд копнеж
решиш ли да се върнеш-
тръгни към мине пеш."

Тръгвам, div.
Чу

Челен удар между две заблудени галактики.

"То е вятър,
мъгла,
суета
и страх.
Моля те, отбий в канавката. Иначе ще ни събират на прах."......метафората е.....
Много молиш,Адаш?....:)Кого?....
Поздрави-Валерия

Случайност, Мима.
Всичко е случайност.
А случайността е кръстосване на две необходимости.
Чу

Когото помолих, вече чу.
Благодаря, Валерия!
Чу

Това ще бъде единственият челен удар, който не предизвиква катастрофа, а зачева живот...

Светли Празници, ЧУ! :)))

И на теб - щастлива Новата 2011-а година, tryn!
Чу