… ама изгрев да видиш – то е хубост – и по изгрев да пее жена, тъй да пее, че чак да примижвам – коте в кошничка – да си мъркам
и да ровя кълбенца из нейните пазви, с които плете светлина, да я дърпам със нишките, ама тихо – тя пее за мен, че се върнах.

Тя ми чака луната – аз търкулнах в безмера без нея хиляда луни, тя сега ще ми каже – ей коте, махни лапичките си от кълбото, защото, когато плетем топъл пуловер за върнал се мъж, всички жени
все едно, че попълваме и си чакаме печелившия фиш от тотото.

Ама аз, като знам си каква съм шестица, и ми иде да тръгна пак, щото само със стихове край жената не мога изкара дори три минути. Да се чудиш и маеш защо ли жените ми имат такъв силен мерак – аз съм само един остарял котарак върху техните тъй обичливи скути.

Най-поетичното мъркане, в коштичката с кълбетата. Красиво!

и стиховете ти стават все по-добри...
приготвих си прежда ;)

Eй,често пъти старите котараци с тяхното прословуто мъркане в тежките зимни дни и нощи създават от сладки по-сладки сънища за своята стопанка:)))Хубаво е да твориш съня на любим човек по този начин.../та дори да не си шестица от тотото:)))/Аз имам две такива пухкави котенца...:)
Валерия

и да ровя кълбенца из нейните пазви, с които плете светлина,
да я дърпам със нишките, ама тихо – тя пее за мен, че се върнах.
....
Ама аз, като знам си каква съм шестица, и ми иде да тръгна пак,
щото само със стихове край жената не мога изкара дори три минути.

Сега разбирам моят черен котарак защо не се отделя от мен.
Поздрав, Валери, за хубавата поезия!
Валя

Благодаря, makont!
Котаракът Чу :-)))

Мноо съм добър на английския ластик с две куки - две налице и три наопъци, идвам да плетем! :-)))))))))
Чу

Благодаря, Валерия!
Милни котетата от мен!
Чу

Благодаря, Валя!
Чу