От софийското тото ми се падна в метрото да се возя с момиче добро – от Владая в Обеля – до Светата Неделя – ех, че кеф е в туй топло метро! Аз й казах: – Другарко, кой е тоз Емил Марков? Партизанин ли някакъв бе? В добродушния присмех на очите й стихнах – две синичета – синьо небе. Мене взе да ме втриса – тая луда мотриса накъде ме отведе – не знам. Май ли бе, или юли? Май пропуснах и Люлин, слезе тя – и останах пак сам. Ей затуй ми се вози пак в метро с коловози – туй девойче да срещна пак ща. Да го гледам – объркан – чак до Руската църква – чак до свършека на света. Ех, със тиха усмивка в туй метро-придобивка – аз си мисля – бат Бойко е пич! – Като стигна на село, с пот ще копам на чело – ще й дигна метро от кирпич.

Поезия наслада!

Чудовище на кеф! :-))))))))
Чу

Нещо си се кротнал...

Чудовище е поет :)) Трябва и аз да гледам като теб, колко ли другарки съм изпуснал в метрото, с което пътувам всеки ден в моя голям, пълен с енергия западен град.

Ами аз съм си кротък човек, Мима.
Чу

Отваряй си очите на четири, stir! :-)))))))))
Чу

ЧУДО, що не си вземеш абонаментна карта за метрото?
Така няма начин да пропуснеш да срещнеш отново доброто момиче!

ААааааааааааа... Христо, отнюд! :-))))))
Под земята съм гратис, братле. Само за полета в небесата си плащам.
И то с лихвите.
Благодаря.
Чу

Да ,да, ще копаш.Да го видя - не вярвам.
Ха така, пиши малко весели. Че то инак всичко е възхита, но натъжава./Е, те и мойте са същите/
Благодаря ти,Валери!

На пръсти в световната литература се броят образците за "весели" стихотворения, Галина.
Благодаря.
Чу