Ти речи ми – момче, пак къде те влече,
после питай защо – ще ти кажа,
там – където отивам – не пее врабче,
там вълните се сриват на плажа,
там са зъбери – пукат енергийни скали,
там на пластове Господ постила
светлини, небеса – и Вселената дипли поли,
и ме вика с нечувана сила,
там – най-истински, аз – слънце, въздух, вода –  
там съм в своята мъжка стихия,
там простирам в просторите бяла брада
и молитвите светли си вия,
там единствено Господ ми слиза за сън,
а за моето стихче – не слиза,
и го пиша на пясъка с клечка и с трън,
с вик на чайка и ласка от бриза,
там са черните бикове – камъни – там
аз ще пея за теб върху бездни,
както винаги пял съм – чужд, далечен и сам –  
откачените свои поезии, 

из които – не хлътнеш ли с мене – ще знам – аз безследно без теб ще изчезна.

Там където отидеш, там съм и аз.
Ще поискаш гнезво да си свиеш.
Ще помагам завинаги аз.
А когато на прага застанал и в очите
чета обич и виждам сълза от радост.
Ще кажа -момче мое любимо,
накъде си тръгнало в битка без мен?
Всичко в този живот има смисъл
когато сме двама нощем и ден.

Светът е изтъкан от невъзможности. Невъзможни са и поетическите Ви "мечтания".
Чу

нека ми бъде простено, но питам
как в Бога вярвате и едновременно си слагате възбрани и стени пред възможности:)

Позволете ми и аз на свой ред да запитам - къде видяхте да си "налагам" някакви забрани?
Чудовището

Чу, този стих е твърде равен за теб. Няма Бяс и не изригва вулкан...
Усещам само есенен трън изпусталял и самотен, изтръгнат из корен, разнасян безцелно от гневния вятър, в самотната нива на наскоро умрелия и стопанин...

Ще цитирам Граф Л. Н. Толстой. Та, на едно питане защо сред огромната му челяд няма гении, Толстой казва: "Природа отдыхает!"
Неаскромно съотнесени къмто моите стихове, Мима, думите на Графа важат с пълна сила, нали?
Пренапрягането в изкуството не води до качествени резултати, но със сигурност може да отведе някой по-лабилен творец в лудницата.
Примери колкото щеш.
Чу

Чу... и в този стих си истински. Но просто няма любов...

Тълкуването на собствените ми стихове съм го оставил на читателя, Мима, аз казах, каквото имах да кажа. А какво читателят намира, и намира ли въобще нещо, или само отбелязва какво не намира, това мога само да гадая.
Благодаря!
Чу

Валери, аз съм само един читател... И ти писах какво усетих и какво не усетих.

Благодаря, Мима, ти си не просто читател, ти си великолепен читател на поезия.
Чу

Валери, знаеш ли защо обожавам поезията?
Защото тя е единственото нещо в което човек е себе си.

Дано по пътя си към (сред) голямото изкуство срещаш повече хора, които са наясно със себео си, Мима. Защото в голямата поезия, за да бъдеш себе си, трябва да си Някой.
Благодаря.
Чу

из които – не хлътнеш ли с мене – ще знам –
аз безследно без теб ще изчезна.

Ооооо, толкова сме хлътналите с теб, та Тя ли да не хлътне!!! И няма да изчезнеш безследно, и няма въобще да изчезне 4udovi6teto,защото има да качва откачените свои поезии, край които ставаме хора /поне с една педя по-високи!/

Тя е Небесен Караконжул, който хвърчи до Меркурий!
Ако си вям как се хваща Караконжул, хвани го и ми го доведи, пък аз ще почерпя по една фафла и лимоната в центъра на Варна! :-)))))))))
Чу

Бре, че съмнежи, бре, че терзания! Колко му е - уговаряме една блогърска среща и...хоп Караконжулът в капана! Събирай стотинките:)))) черпня три дни и нощи ще е!

Съгласен! За такава среща и Сосиете Женерал Експресбанк бих обрал! :-)))))))
Чу

Тоже!!!!!!:)

! :-)

Не ми се искаше да захващам. Няма как, някой трябва да ти каже истини, които всеки вижда, нО не смее, или не иска КАЖЕ ВИСОКО И ЯСНО. Сигурно, особено дамската част, а и не само -ги плашиш с ника ...ЧУДОВИЩЕТО.Чудовище, ламя, звучи страшничко за мамчетета.
Прочетох тази твоя работа. Римувана боза. Не се оправдавай, като ставаш смешен правейки неудачен паралел с думите на Толстой, които нямат нищо общо, с твоето конвеирно производство на сиви стихчета. Има една истина, позната за пишещите стихове. Който ги пише лесно и бързо, при 99.999% от случаите е с посредствен талант и рутиниран версификатор, а саммо една 0.001 е вероятността, да притежава поетически заложби. Нвремето са писали в рими ръководства по, математика, физика, химия и тн., просто да покажат, че всичко може да се напише в римувани стихове, и какво може да постигне сръчен и паметлив човек като тренира редовно. Никой от тези версификатори не е претендирал да го наричат поет, и че написаното е поезия...
В изкуството бройката не прави поезията голяма и истинска. Хиляда нули накуп правят голяма нула.
Ако беше кокошка носачка нямаше да имаш цена. Всеки дин яйце, радост за стопанката. Но ти пишеш ПОЕЗИЯ, претендираш че си поет , а написаното в 90% от случаите е на посредствено ниво.
СЪВЕТА, ПРЕПОРЪКАТА МИ Е. ПИШИ МАЛКО, НО КАЧЕСТВЕНИ СТИХЧЕТА, КОИТО ДА РАДВАТ ТВОЙТЕ ЧИТАТЕЛИ. Или пиши си ги, но публикувай само най-доброто, това , което най-харесваш и има вероятност да хареса и на другите.
Всичко написано даже гениите на публикуват, а избират, пробират, преработват, доработват, чакат да поотлежи даже, и чак тогава публикуват написаното
Защото уважават себе си, и свойте читатели и почитатели.
Това са съвети на доброжелател. Как ще реагираш е твой проблем и зависи от егото, и какво имаш натрупано като знания, опит, и разум до днес.
Дано до съм бил полезен с нещо в този мой опит да дам непоискан съвет на човек като теб, който има престава какво е поезия, но допуска грешки, което е човешко качество.

Прекрасно стихотворение!
Като човек ,влюбен в морето, мога само да кажа - благодаря ти!

[quote=ok3223]Не ми се искаше да захващам. Няма как, някой трябва да ти каже истини, които всеки вижда, нО не смее, или не иска КАЖЕ ВИСОКО И ЯСНО.
Благодаря за безценните съвети.
Блогът е мой - и ще правя това, което си поискам в него.
Сега и аз да ти дам един съвет. Като не ти харесва някой филм по телевизията, сменяш канала, нали? Та и с моите стихове е тъй - щом не ти пасват, не ги чети.
Туй то.
Чудовището

Благодаря, Галина!
Чудовището

Чудовища, ламя...куп адски сили
на всяка крачка;
до тях девички, хрисими и мили,
душите мачкат...

Със песнички ефирни, нежни,
блог бг заливат.
Долитат гръмове и бури снежни-
и ден не почиват.

Край мен е сиво, мрачно и лениво
дено се влачи.
У мене, вътре, тъжно е и диво,
зъл гарван грачи.

Чудовища, ламя, и феи чудни,
по детски свежи,
тук песни пеят и за нас се трудят,
сърцата нежат.
...
Защото е непосилно високо за дребните душички.
Малцина са богоизбраните да сеят Любов.

Не се нервирай, Мима! :-))))))))
Отмини - и ще ти бъде лека нощта.
Чу