Някога, когато бъдеш моя, ще ти подаря седем бели зимни рози,
сигурно ще бъдеш много хубава в този миг – ще ти се прииска да ме целунеш, за да не чувам нелогичният целофан как шумоли,
да бъдеш трънче в шепата ми – да ме одраскаш като малко коте,
дори без да щеш – и да не усетя болка,
да ми е тихо като при разпадането на светлината върху пясъчен замък в юлско утро,
да съм хлапак – няма да ти избягам, няма да ме боли и сигурно няма да се разплача,
ще бъде хубаво да държа несръчно този светъл букет,
да се чудя къде да го сложа –
дали на масата, или на диплиците по роклята върху твоя скут, и да те гледам, да те гледам, защото друго от света никога не съм искал,
освен да видя как топло целуваш
драскотината от зимната роза върху ръката ми, ох, ще се опитам да бъда нежен – представяш ли си как ще ти пусна бримка на чорапогащника с онова дяволско нокътче, което ми издърпаха в мазата нацепените трески за зимата, сигурно ще си кажеш – аман от несръчни мъже, това бяха 12 дена ликра, знаят ли колко е скъпо да си Жена, да си хубава в снеговете – и червилото да е крем карамел за ненаситници в щръкнали дънки, представяш ли си мига, в който аз ще пристъпя към теб и ще се опитам да бъда нежен, каквото и да ти струва това. Позволи ми да бъда нежен, ще ти дам седем песъчинки от южното крайбрежие на горчивата ми душа – още са топли от изпосталялото тяло на лятото, което си тръгна с оределите птичи ята, ей тъй – просто се дигна и литна – и къде се изви на вихрулки, на слънчеви изблици, сякаш скри се в прегорелите облачни ръбове – и зараснаха раните, посивяха брегът и небето – и въздухът стана горчив, и дали ще те стигна – не зная дали ще съм жив да те милна, когато посинеят пред нас Океаните.

Вярвам че ще бъде и ще е завинаги.Няма да се откажа-към това вървя с пълна сила и оттатък-към безкрая с теб...

Дано успея някога да видя бели зимни рози.

от ден на ден по-влюбено, ще я стигнеш със сигурност! Хубава и влюбена сряда!

Чета те откакто си тук и знаеш ли все се чудех как да опиша това, което Е. Написах някъде Чудо Вижте, но не е чудо, не ми прилича на чудо, нещо друго ми се струва, че Е. Днес май ми дойде на ум. Като се раждат душите на земята и се вкарват в плътта забравят откъде са дошли. Това, което ти правиш е да "успокояваш", че всъщност тук не е толкова зле. И най-важното - точиш от резервоара оттатък и зареждаш в материята. Тук. Не го може всеки. Всъщност малко "вкарани в кожа" го умеят. А душите имат нужда от гориво. Очаквам следващата доставка. Лек ден. Отивам да раздавам пратките... :))

Нелогично е да храниш каквито и да са надежди, чедо.
Не съм - и няма да бъда никога с теб в безкрая.
Чудовището

Ще видиш, Христо, ама да ти дам един съвет, купи ги в комплект с чорапогащника - черен да бъде, и да не забравиш да речеш на девойчицата в магазина, че щеш чорапогащникът да е 43 размер и да е 12 дена ликра! :-)))))))))))
Чудовището

Благодаря, makont!
Чу

Благодаря за добрата дума!
Чудовището

Някога, когато бъдеш моя, ще ти подаря седем бели зимни рози,
...
Едно изречение в 25 реда нежност. Чудовищен дъх.
...
и ще се опитам да бъда нежен, каквото и да ти струва това.

Понякога Чудовищата сме нежни, Мима.
Благодаря!
Чу

Ако ще Света Дева Мария да ми го е рекла, считам казаното за напразно хвърлени думи. Не обичам да подклаждам ничии напразни надежди.
Чудовището

10. анонимен - рече Lidiya Sirkkavaara :
Съжалявам много , но това не е мой коментар!
Изумена съм от поредното престъпление да се пише от личното ми име !
Това наистина е престъпление !!! Лидия

Много моля, намерете си друго място за изясняване на взаимоотношенията. Ако не го сторите, ще бъда принуден да спра коментарната опция за анонимни читатели.
Чудовището

napisano prekrasno 4akam o6te admiracii