… помисли си за мен нещо хубаво, докато вдяваш конеца, по-дълъг от опашката на Халеевата комета, помисли си, че искам, стоплен от твоите пръсти, да мина през раните на света, ей тъй – докато галиш с шепа замръзналите ми пустини призори, да се втъче в плата на нагънатата ми в скута ти сипейна моя риза, изпратила знойните ми слънца, разпадаща се на вятър и светлина от твоето кратко и безмълвно докосване, да мине в платчето на всички непомилвани мастилени рокли от сънищата на недосънувалите принца от приказките момичета, моля те, моля те, много съм смешен, когато се моля със сълзи в очи, помисли си за мен нещо хубаво – държиш светлинна нишка от опашката на Халеевата комета в шепа, когато ме скъсаш с белите си зъби и поискаш да ме смъкнеш от мълчаливите хребети на недокоснатите от мен устни, скрий петнадесет сантиметра от мен дълбоко в бездната – родилните зали на радостта, забий иглата в онази слънчева гъбка от дунапрен, от чиито космически дупки понякога те гледам колко си смислена, докато тропосваш разхайтените ми пространства
и шиеш рани по единствената ми риза. Аз не ти пиша стихове, мила, приеми, че ти пиша писмо, толкова дълго писмо, колкото акселбантите на екватора – поемите ми не са най-нормалният начин да ти казвам непрекъснато колко си хубава, овладяната рима е обяздена от хималайските шерпи лавина, а аз съм бледолик неплатежоспособен ездач на тибетски якове, ще се разплатя с Бога за взривената от лампата ми жумяща светлина и ще си летя из нейните парчетии векове, пиша с бръмбарския си почерк – тъй мравката се катери и барабани по черните покриви над света, бистро око трябва да имаш, за да я видиш,
изпих думите си за теб от гръбнаците на безмълвни акули чук, ръснах ти ги на косите – да си ги тръскаш над полетата с буйнала ръж,
нецелуната моя, ненамачкана от мустанги прерия,
мълчалив съм с теб – сипеите под Матерхорн ме научиха да си затварям устата,
когато по тях се катери Жена – трепетликата на света не виси върху зъбера на света,
в моя сън прави крачка над бездната,
а във бездната падам
аз, сигурно искаш да ти кажа, че съм щастлив,
боли ме…
Моля те, ако ти се стори че съм още топъл, ще напиша на ледния сняг защо още съм жив. И не късай със зъби конеца – той е пъпната връв на Вечността.

И не е нужно да опитвам да надскоча себе си. Дори и с думи. Ще помълча пред силата на това въображение.
Поздрави !

Трудно харесвам текстове, но този е ДОБЪР !

... коя жена не би пожелала да получи.

Поздрав, Валери
Валя

И всички богове са в теб.
...
нецелуната моя, ненамачкана от мустанги прерия,
мълчалив съм с теб – сипеите под Матерхорн ме научиха да си затварям устата,
когато по тях се катери Жена –

Благодаря.
Чу

Благодаря.
Чу

Ще взема да й го изпратя, Валя!
Чу

Ех, да можех да изселя нейде демоните, Мима!
Чу

Прекрасно, токова много картина и действие. И пак в основата е Тя! Хубава седмица!

Благодаря, makont!
Чудовището

Ти не искаш! А и да искаш, не можеш. Пък и нали знаеш какво съветва Оскар Уайлд как да се оттървем от изкушението...

Ти виждал ли си обязден кон, звяр в клетка, празно знездо, безлюдна къща, запуснато огнище, пресъхнала река, тревясъл извор, сух геран, самотно дърво...
...
Чу, я си вампирясвай!

Помня "Портретът на Дориан Грей" - "Единственият начин да се отървеш от изкушението, е да му се отдадеш."
Май всички туй правим, Мима?
Чу

Нямам друг избор, Мима! :-)))
Чу

Чу, ти ли си писал този примиренчески отговор.
Чудовището принудено. Такова нещо няма.
Все пак не сме в края на мезозоя.

Ами да? Защо ти звучи примиренчески, Мима? Казах го с гордост - продължавам да "вампирясвам" с кеф! :-))))))))
Чу

"Да мина през раните на света"!

И го правиш, Чудовище! :)

Olet kotini


Sinun silmasi
on Мusta mereni

huokauksesi
liike aaltojeni

kaunis hymysi
valaiseva majakkani

sinun sanasi
tyyni laituripaikkani

vahva halauksesi
maarasatamani

lammin hyvailysi
takka pienen mokkini

Ти си ми дома

Твоите очи
са Черното ми море

Въздишката ти
е плъзгаща се вълна.

Красивата ти усмивка
е светещ морски фар

Думите ти в стих
са моето крайбрежие

Силната ти прегръдка
е моето пристанище.

Топлата ти ласка
е южният вятър

Ти си моят дом !

Извини ,за стихчето !
Ей ,сега го написах и е много точно за теб!
Само да не те разсърдя !

Благодаря, tryn!
Чу

Отпускай юздите на въображението си, но не му вярвай никога истински и докрай - то е способно да те убие. Въображението на човека е по-силно от живота и по-жестоко от него.
Чудовището