Телеграми не пиша – предпочитам да пиша поеми, ще се гръмна от яд че ми свърши проклетият лист –
ще се пръсна на лави, на взривни вълни, ще се къртя на ледници из проклетото време, ако млъкна – ще млъкна завинаги, тъй както мълчи пред стена за разстрел комунист, който ще, да я вика – с GSM, с вълчи вой, с телеграми – аз ще пиша писма до припадък, но ще смъкна прекрасната Божия светлина –
не ловджия – заложил капани, не лукав индианец, копал в джунглите смъртни ями –
ще я дам на войничето недосънувало, на детето, което помръква, на моята свята – и непостижима Жена, на трески ще го цепя, ще го дъвча – печата, мастило ще гълтам, ще облизвам С-200 от държавната марка, ще върлувам из булевардите –
къзълкумско – от тръни – пустинно валмо, аз съм вятърът, който през света ще премине – и ще срине дори Триумфалната арка, ако тя хвърли сянка върху моето късо – до теб, Светлинице, писмо. А когато отворя си тъпото „АБВ”, и като го видя това „Нямате непрочетени писма” – и ми иде да вия, иде ми да се натреса на тибетските сипеи, на Матерхорните с ледниците да трещя, да хлътна в първото НЛО, да се махна – да изфирясам в дълбокия Космос – момчешка фуния, 
фурия – да сека дънери, да троша ламарините на колите, да скубя троскот, бурени да влека и да дъвча цветя –
луд ставам, като чета нямате непрочетени писма, не вярвам, че всички твои писма са прочетени, напиши ми най-дългото – онова, с което – дори и отвъд, ще седна в тревите – и ще си го чета, напиши ми го – тихо и светло – както се реят в съня ми звездите, опашките на халеевите комети, иначе сигурно тъй ще се срина пред монитора, в който всяка нощ дишам без теб болките на света. Ох, защо си… офлайн, и защо си офлайн – аз не зная, и зомбирам монитора – и се чудя защо си офлайн – и не ща да си гледам шишето и паяка – той плете годишни кръгове из безкрая, лепи с плюнка двата ми края –
а на мене из празната стая ми иде да грабна самолета за Рио, дете, параход за Осака, НЛО-то за Франкфурт на Майн –
да изчезна на майната си – да се хвърля в зловещата паст на мелтема, да ме глътне мистралът, да се срина в Ревящите ширини… По-жестоко от твоето офлайн е кинжалът, забит във корема –
харакири, в което миг живея – но облян в светлини.  

Ако в творческата ми биография нищо друго не остане, всичко друго избледнее, ще ми стига това, че приятел във времето ми е бил Големият поет, Валери СТАНКОВ, когото внуците ми ще изучават с несравнимо удоволствие в училище!
Благодаря ти, Валери, за прозрението!!!

Кръгът


Кръгът, порочен кръстопът,
затвор за бъдещите планове.
Килия пълна със мечти.
Надеждата, със смъртно наказание.
А, времето, с високата цена,
цената на барел очакване.....
Не става дума тук за любовта, поетееее,
а за живота, иска чакане.

Хе-хе... Генке, Чудовище и читанка са несъвместими, приятелнице! :-)))))))
Чу

Ехааааааа,Чу!!!Страшен си-гневен,нетърпелив,завладяващ....Искаш ли помощ?Това офлайн наистина не се търпи....:).....поразяващо....
Хубав ден!
Валерия

Благодаря, Валерия, ще се справя сам.
Винаги съм се справял сам.
Чудовището

Благодаря за стихчето, rotazia!
Чу

Страхотия...Апокалипсис!
И аз много се дразня на това „Нямате непрочетени писма”, и затова пощурявам така често!:-)))

Каква е тая Жена?
Как не можа да види до сега какво изпуска?
Казвайте коя е, да я агитираме да си се вземете, ама после да не спрете да пишете, защото ще загубиме присъствието ви...

Дай си актуалнейшата адреза, Маймунче?
Чю

Не казвам! :-))))))
Чу

Тук съм...твоя съм...стига съмнение.
До АВV не стигат ръцете ми.
Толкоз ли не вярва в мойте думи
така ли е уплашен и стеснителен ума му?
Обичам те, човече, до теб ще бъда вечно.
И сянка на съмнение не слагай със униние.

А бе... не чаках точно от теб писмо, но какво да се прави, и това доживях! :-))))
Чу

Ха-ха-ха! Голяма веселба настана в блога! И добре, че натам избиваме, иначе Чудовището ще ни попилее от мъка!:))))))))

Карай да върви, Генке, неделя е, да му отпуснем края! :-)))
Чу

Ти порути и Триумфалната арка, че и.... и кой ли още не с това си стихо:)))))

Чудовище в действие виждала ли си? Да се готви ВКС (Великата китайска стена)! :-)))
Чу

хихихи:)))) Ама подозирам за възможностите му! :))))))))

Чудовищни са, чедо.
Чу

Без теб любовта ми е празна лодка
която кръжи около пристанището
и не спира да те търси ,носена
на нежните вълни от приливи
на обич и обреченост
да се руши ,ако не те намери.
Нашата лодка търси своя пристан
да я обвържеш с чувства и истина
Тогава ще заплава в морето
и делфини ще пеят на сто езика
песен със име ;
" Обичам те и те искам "
Светът ще се събере в кристалните
морски капки на гребена на вълните
отразили Слънцето
и повратностите на дните в които
те търсих и те докосвах в стих
с крилата на чайки и гларусов вик
ти казвах ,че си Велик !

Друг път не ме имитирайте "анонимни"
нямате я духовността ми и звучите с фалш.

Айдеее... сега пък кавга между анонимници! :-)))))))))))))
Като сте толкова ербап, що си ги мерите скришом?
Мисля да ви отрежа достъпа.
Туй то.
Чудовището
Чу

4udesno pi6e6

Мдам, то не може да се разбере кой кого ..е :)
И аз го отрязах! Достъпа де!
Поздрав за стихото, разбива отвсякъде!
Аз :)

Другояче не мога.
Благодаря.
Чу

Благодаря, kapito!
Чу