Мое огънче светло, ноемврийска светулчице моя, ти не може да знаеш, че в моята ледна гора аз ти пиша на белия сняг, че без теб ще умра. Ще се срутя без теб във бездънната паст на покоя.   Вече толкова зими, прострелян от яростна дреб, чер чернеех в дерета, през черните пропасти плаках. И единствено белият свят беше повод – към теб да се хвърлям, да къртя ужасната хватка на мрака.   В курткапан се въртя – като щракнат от зъбците рис. Но не съм лесна плячка, затънала в прясната пряспа. Някой ден ще се врежа със птиците в синята вис – с тежък мах на крила небесата над мен ще оттласна.   Ще пълзя. Ще се влача. Ще разгръщам зловещия мрак. Ще ти вия гнездо – ако трябва – дори в пепелище. Или в белия сняг – по-безмълвен от вълк единак, ще се смъквам от хълма при твоето късно огнище.   Мое огънче светло, не умирай!... Ще дойда в зори, миг преди да потъна във ледната паст на покоя… И ще пея за теб из бездънните свои гори, моя късна любов, ноемврийска светулчице моя!

ще пише ли нягога някой, "Маймунчице моя..."

В тихи джунгли с канадска секвоя
ще те гледам по цял ден в захлас.
Ще ти казвам: - Маймунчице моя,
я ми скъсай един ананас! :-)))))))))))))))))
Чю

поздрав, Валери
Валя

Благодаря, Валя.
Чу

За светулка не зная , но днес внучката ми намери калинка. Истинска! :))))

Върна ме ...десетки години назад, когато бях запалила една свщичка и си я нарекох: ако не угасне, няма да угасне и любовта ни. И се молех: "Не угасвай, огънче мое..." Но . . . угасна!

Аз пък, ще си гризкам банани,
ще вдигам във джунглата шум,
ще се люлея на дълги лиани,
за чудовище...без да ми дойде наум!:-)))))))

Съгласен, Маймунче!
Чю

Сънувах сън – присъних си калинка
със седем черни точици на гръб.
Лети насам-натам – с душица линка
над бездните със мировата скръб.
На стръкче кацне, дигне се на облак,
на треволяче люшне се в трептеж.
И няма ми я мъката злокобна,
че моят ден се стапя – тиха свещ.
Понечи да се рейне – в миг полита
нанейде си – калинка над света.
А аз я гледам – пия без насита
от нейната свещена красота.
И аз – когато някой ден угасна
из степите с разлюшкани цветя,
сънувайте калинката прекрасна,
която тихо в моя сън слетя.

Чудовището

Ще пламне отново, чедо, вярвай!
Чу

Вече толкова зими, прострелян от яростна дреб,
чер чернеех в дерета, през черните пропасти плаках.

В курткапан се въртя – като щракнат от зъбците рис.
Но не съм лесна плячка, затънала в прясната пряспа.

Ще пълзя. Ще се влача. Ще разгръщам зловещия мрак.
Ще ти вия гнездо – ако трябва – дори в пепелище.

Ами да - гърмяно Чудовище, Мима.
Чу

Да, не съм.

И ще го сторя, Мима.
Чу

Ех, и аз като маймунчето ще кажа - как ми се иска да си припиша това стихе на себе си, ноемврийка нали съм...
... по-безмълвен от вълк единак,
ще се смъквам от хълма при твоето късно огнище...

И за теб някое Чудовище ще напише, Генке, вярвай! :-)))))
Чу

Светулчице,муза,вдъхновение....Жена...
Прекрасно, Валери!-толкова много жени желаят да са нечий светулчици...Любовта,а не красотата ще спаси света:)
Валерия

Благодаря, Валерия!
Светла неделя с твоите думи!
Чудовището

"И ще пея за теб из бездънните свои гори,
моя късна любов, ноемврийска светулчице моя!" Поздрави!! Хубава ноемврийска неделя!

Благодаря, tota!
И на теб, чедо, светла неделя!
Чу

Ноември... обичам си ноември :)
Их, че хубаво!/ не моето обичане на месеца, а твоето стихотворение:)/

Благодаря, Женя!
И децембрий ще бъде добър.
Чу