Всичко може да стане със мен. Аз си тръгвам – и ми е красиво. Светлината ме пие – лист от есенен клен, бръмбар тих – и мучене на бивол, пръски дъжд по стъклата на чиста жена, струна скъсана на момчешка китара, пух на тихо глухарче, отлетяло в страна, дето никой не гази с ботуши глухарчета, вятър, дим през комин, вик и писък на влак, мъж без джипи – със рана до рана – аз си тръгвам и няма наистина как миг дори в твоя свят да остана. Обещай ми да пиеш смолистия дъх на високите борове в Пирин, а пък аз на Мусала – по-високият връх – ще ти казвам, че няма спиране, ще летиш над смалени души и бодли, няма връх, по висок от безкрая, ние с теб вече бяхме в безкрая, нали? Не постилай за мене – на мен постели пепелта на Горящите тръни… Боже, пази ми Жената на моите трети петли – тя прозорците мие и си говори с бръмбари.

Толкова красиви редове, Чу...!!!

Добро утро! :)

Благодаря, Зинке!
Хубаво утро!
Чу

"няма връх, по висок от безкрая"
туй то:-)
сетих се за едно хайку на един македонски хайджин
над облаците
нищо друго освен
по-високи облаци

Висок ден ти пожелавам, Чу!

трябва да отнесеш със себе си!!!

Обичам тези мъжки рими, нежността, която блика в тях и вселенската любов, която изповядваш.

Поздрав, Чу-десен!
Валя

светът е малък
животът къс
връзваме двата края в безкрая

Благодаря, ili4e!
Чу

Ми как да я хвана бре? Тя хвърчи! :-)))))))))))
Чу

Силни и страстни! Любов до безкрая!

Новият ден иде с нови надежди, чедо, затова е тъй.
Благодаря ти!
Чу

Добър и светъл да е денят ти там, нависокото!:-)

Дано, Маймунче, и на тебето също!
Чю

Чуй го, Господи, и аз те моля! Не се издържа! :)))

А менето питаш ли ме? :-))))))))))))))
Чу