Момиче мое, как да бъда твой? Момиче мое, как да спра секундите? Към теб нахълтвам в острия завой – рева като мамут, разбуден в тундрите. Обичам те – защо не съм поет – да пиша в небесата с гръм и мълнии? Обичам те – нима на буца лед отново Бог без теб ще ме превърне? Без тебе трийсет хиляди лета ще съм заринат някъде из преспите. Ще гъгна из сумтящите блата и ще подреждам дните си разместени. От гръб – ще се извъртам настрани, ще дишам през кокиче много пролети. И ще летят към топлите страни безкрайни Via pontici в небе за полет. Ще свиквам подир всеки земетръс да си прекрачвам хилядите обръчи. И ще те гледам все така – на кръст зачеркнал невъзможните си обичи. В света, разполовен на зной и студ, момиче мое, аз не пиша стихове – във мен реве сибирският мамут, завърнал се в най-древния от вихрите.

Обичам те – нима на буца лед
отново Бог без теб ще ме превърне?
Без тебе трийсет хиляди лета
ще съм заринат някъде из преспите.
Ще гъгна из сумтящите блата
и ще подреждам дните си разместени.
...

Ще свиквам подир всеки земетръс
да си прекрачвам хилядите обръчи.

Благодаря, Мима. Мълчаливите жени са тъй хубави!
Чу

Как ли? Ами просто ги разкъсваш - ако трябва със зъби и с нокти.
Каквото и да ти струва това.
Чу

Според мен в този блог все хубавици влизаме ;) Аз не помня тук някое творение да не ме е стиснало за гушата.

E, поне хватката не е смъртоносна! :-)))))))))))))
Чу

...
Чай от глухарче, споделих с автора на стиха това, което почувствах. Твоят коментар на неговия коментар, не го разбирам.

За мен е смъртоносна
ръмжа, боли до кости
на дните във пожара
сърцето ми изгаря

Аз разбрах и двете ви, Мима.
Май това е достатъчно?
Чу

Трябва да си припомня някои противопожарни хватки, чедо! Ако не успея, ще викнем да гаси пожара самия Бат Бойко! :-))))))))))
Чу

Ще почиваме на полувремето, Лисичке! :-))))))))
Туй то.
Чу