Постинг
12.10.2010 15:23 -
ПЕСЕН, ПОТЪНАЛА С АТЛАНТИДА
Ако искаш да имаш море, иди в банята, пусни душа –
нека солените океани да те люшнат на синята теракота,
ще ме видиш – гол на камъните седя, стърча като нож,
лулица кадя и се чудя защо си така хубава, невидима моя, невидима,
изящният танц на скаридите ми е тъжен без теб тази нощ,
Атлантида си ти, не Жена, Атлантида! – континенти ми се прегръщат,
Атлантидите в мен се издигат на загърлени вулканични острови,
стъпих с десния крак на Гренландия, левия го забих на Великдените – дигам, тръскам и стискам планетата в непогалените си, тежки от падащи птици, ръце,
ще се пръсне Земята – боядисано в синьо Вселенско яйце,
хванал съм гърлото на Чомолунгма, Мачу Пикчу за червените ушни миди,
стискам си я земицата – водата й пускам от морета и океани,
пращят рибешките гръбнаци, хрилете и костите,
моля ти се, на тебе се моля, Господи – дъхове вече не ми останаха – риба на спечена суша,
ако нейде я има, прати ми я от стаените дънни безмълвия и я спаси – да не бъда тъй сам, да ми се гънат ветровитите нейни коси,
сешоарите сигурно са измислица на къпещите се из оазисите бедуинки,
седя на неизбухналите си камъни и облаците си пуша,
и съм толкова смешен – последен инка със своето вярно кученце,
приклекнал в Галактиките миг преди да си обере крушите,
и Пасифиците да се сринат върху мен
и връз изоставеното по спешни причини Мачу Пикчу.
ще ме видиш – гол на камъните седя, стърча като нож,
лулица кадя и се чудя защо си така хубава, невидима моя, невидима,
изящният танц на скаридите ми е тъжен без теб тази нощ,
Атлантида си ти, не Жена, Атлантида! – континенти ми се прегръщат,
Атлантидите в мен се издигат на загърлени вулканични острови,
стъпих с десния крак на Гренландия, левия го забих на Великдените – дигам, тръскам и стискам планетата в непогалените си, тежки от падащи птици, ръце,
ще се пръсне Земята – боядисано в синьо Вселенско яйце,
хванал съм гърлото на Чомолунгма, Мачу Пикчу за червените ушни миди,
стискам си я земицата – водата й пускам от морета и океани,
пращят рибешките гръбнаци, хрилете и костите,
моля ти се, на тебе се моля, Господи – дъхове вече не ми останаха – риба на спечена суша,
ако нейде я има, прати ми я от стаените дънни безмълвия и я спаси – да не бъда тъй сам, да ми се гънат ветровитите нейни коси,
сешоарите сигурно са измислица на къпещите се из оазисите бедуинки,
седя на неизбухналите си камъни и облаците си пуша,
и съм толкова смешен – последен инка със своето вярно кученце,
приклекнал в Галактиките миг преди да си обере крушите,
и Пасифиците да се сринат върху мен
и връз изоставеното по спешни причини Мачу Пикчу.
teller1 написа:
От ребърце и два - три шева
самият Бог направи Ева
с любов за тъжния Адам,
за да не бъде в Рая сам...
И Ева твоята е тука,
животът й без теб е скука.
Търси я, сигурно те чака
и взира се с надежда в мрака!! ))))))))))))
Лека да е вечерта, Поете.
С уважение.
самият Бог направи Ева
с любов за тъжния Адам,
за да не бъде в Рая сам...
И Ева твоята е тука,
животът й без теб е скука.
Търси я, сигурно те чака
и взира се с надежда в мрака!! ))))))))))))
Лека да е вечерта, Поете.
С уважение.
Ехее-еее... благодаря за стиховищния поздрав! :-))))))
Чудовището
2.
анонимен -
Ishtar - Last Kiss
09.11.2010 08:11
09.11.2010 08:11
http://www.vbox7.com/play:b3a9dc7f
/мария/
цитирай/мария/
