Букварът на 4udovi6teto :: ВОЙ НА МЪЖ В ЗАСЕДНАЛ АСАНСЬОР

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.10.2010 09:07 - ВОЙ НА МЪЖ В ЗАСЕДНАЛ АСАНСЬОР

Автор: deleted-4udovi6teto Категория: Поезия

Прочетен: 3146 Коментари: 16 Гласове:

Последна промяна: 07.10.2010 09:12

Никой не е плакал толкова безутешно за мен – ще умра да те търся, векове ще си имам за мислене, какво не успях да ти дам – ще си чукам главата с рогачите бръмбари
в асансьорите на панелните Анапурни – изнасилена светлина, хвърчаща през мозъка ми от прозорчетата на етажите, позволи ми един тъжен въпрос – нима римски войници по потници
маршируват по въжения ти мост и те любят,
пият нескафе сутрин, дъвчат привечер сандвича със салам,
а ти зъзнеш и миеш косици в Нил – да отриеш нозете ми,
аз не съм ти Иисус, не си и помисляй, не мога да бъда дори и Христос, тръгни през очите ми, трепетликова моя свещице, в тъмния ъгъл на моя измислен храм нима слънцето се катурва на хълма и пада – свидлива монета в разчекнатите уста на фурните,
нима цял един живот ще отмяташ глава – остави ме, боли ме главата,
под оживелите статуи на Великдените, в бетонираните ни джунгли, едва ли знаеш колко красиво на скута ти могат да мълчат мъже,
не мъже, хъркащи бясно подир трите си бири, изгълтали телевизора с Жан Клод ван Дам, на пластове некосена и млада и влажна трева, уморих се да му стърча мирно на императорското шерше ла фам, светлината ми се разпада, а ти нямаш даже капка вина, мое кестенче в стисната шепа, риба с преглътната кука в душата,
шапка на жълъдче есенен шепот, дънер с хралупа, риба за споделяни тишини, сигурно единствено мусонните дъждове са по щастливи от мен – плачат на воля в Бирма и Пакистан, къпят бебенца и мъртъвци, а аз преглъщам напечени солници от сълзи и нанизвам на низи неуловимите спомени за играещи с мен две, само две прекрасни Жени амфибии – тъй ми се искаше някоя да ме заведе на Сандвичевите острови,
много си падам по шунката, стелната на препечено късче землист хляб призори,
векове ще си имам за мислене, толкова дълго, че ще дочакам да проговори маймунката,
земетръси ще ме обръщат от гръб на корем и от корем на гръб,
как една не нахълта – вълчица в култивираните ми пещери,
да си легне край мене на хълбок връз туфите мъх
и, щастливи от обуздаването на грешните наши тела, да потънем в мирова скръб, да останем без дъх.

Господи, защо ме остави да стърча сам на земята?

Нагоре

Тагове: мъж, асансьор, вой,

Гласувай:

Подобни постинги

ДРЕВНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ (част 17)

Следващ постинг

Предишен постинг

АКО АЗ ТЕ ПОГАЛЯ, ЩЕ БЪДЕ ЗАВИНАГИ

ПОСЛЕДНО СЛЪНЦЕ

Коментари

1. hristo27 - Чудесно е! Успешен ден, Валери!
07.10.2010 09:52

Чудесно е!
Успешен ден, Валери!