Аз не изпратих твоя влак. Ти, мила, не проводи моя. Аз хлътнах във хотела пак. Ти кротко влезе във завоя. Край теб посърнали земи търкалят калната си пита. Проклетият ти влак гърми – бик разярен – връз мен връхлита. Лежах в постелята – а ти бе спомен тих – перо на птица. Край мен се блъскаха врати. И се наплаках от душица. Оркестърът изсвири туш, а през нацепения въздух валеше дъжд – не, леден душ! – под който аз без тебе зъзнах. Къде замина? При кого? Ще си забравиш ли момчето? Дано последното танго за двама ни е на небето.

Оо, че тъжна раздяла... И защо последното танго да е на небето?... И защо да е последно?... - Размекнах се...

Ще се изгубим някога навярно
по някаква съществена причина.
Ще станат дните цифри календарни,
заключени в сезон единствен – зима...
А нощите – печални монолози
на моя най-добър приятел – мрака –
ще ми напомнят глухи коловози,
забравили за свирката на влака...

Ще се открием после вероятно –
без никаква съществена причина –
в сезона на едно безкрайно лято.
Въпрос на време, може би – години...
А междувременно - ще те очаквам
по логика и странна, и понятна:
Нали щом някой облак се наплаче,
превръща се в дъга невероятна?...

Подрав от мен!:)

[quote=katty1959]Оо, че тъжна раздяла... И защо последното танго да е на небето?... И защо да е последно?... - Размекнах се...

Прекрасно стихотворение, благодаря, katty!

красиво.
"Оркестърът изсвири туш,
а през нацепения въздух
валеше дъжд – не, леден душ! –
под който аз без тебе зъзнах."

А бе, красиво, ама брррррррррррррррррр...:-)))))))))))))))
Студ!
Друго си е топлата вода, kapito!
Чудовището

Ама в топлата вода няма оркестър, въздуха не е нацепен, а на облаци пара ....
Практически погледнато по-добре е навън да фучи и трещи, а вътре да има някой до теб да те топли. :)
Поетично погледнато нацепеният въздух и дъждът-леден душ са къде-къде по-добре от някаква си прозаична топлина. :)

Съгласен! :-))))))))))))

Отново благодаря, поклон пред таланта Ви! :)))))

АЗ ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА ПРОЧИТА, ЧЕДО, АМА ДАЙ ДА НЕ СЕ КЛАНЯМЕ ЕДНОГО ДРУГИГО КАТО ЯПОНЦИ! :-))))))))))))))))))))))
Лека вечер!
Чудовището

Май искаш да останеш без един читател - блогър...:(
Пред тежък избор съм... да забравя, че пишеш, или да продължавам да рискувам...

Поздравления !

Ох... ама кво да сторя, Генке? Снощи цяла нощ писах бездарни стихотворения - и на заранта, щом се събудих, бяха изчезнали до едно! :-))))))))))))))))))))
Тъй че - нямаш особено голям избор.
Чудовището

Благодаря, Стела!

Ах, как се правиш на неразбрал! Не става дума, че си бездарен:))))))))))))))))))))))))))))), то се знае от цял свят:))), става реч за това, че си все по-непосилен за изчитане, за преживяване, носиш риск от инфаркти ...:))) Честно!

Дано няма барем масови самоубийства! :-)))))))))))))))))))))))
Чу

Аз да си помълча ли.... Ще си.

Благодаря, Женя, прекрасно е да си помълчиш с приятел.
Чу