Събуди се за миг, не успях на заспиване да ти кажа – хилядолетните облаци сигурно са въздишките на Индийския океан                                                                                                и хриповете на Пасифика, още си сънена, но сигурно ще схванеш накъде бия – бия пътища и пъртини в аламутския сняг,
кучко моя, водачко на моите изоставащи към реката Юкон впрягове,
изтървани злата тази дрипава нощ се свличаха в бездните на съня ми, и на злато играха огньовете върху гробището                                                            с посечените за огрев мои прекрасни цигулки,
иначе нямаше да оцелея под лавините каменни плочи на безжалостни снегове,
бях готов да прегризвам с останалите си кътници                                                                                       кожите на убито от мен карибу,
да ги омекотя в гейзерите на гълтани от векове горчиви безмълвия – мек да бъде вигвамът ти, да дъхти на пламнали туфи наскубани летни лишеи,
да ти дърпам въздуха през дупката на иглуто – миниатюрен космос,
и да вея на неговите пилони парцаливите си знамена,
с които не се предадох,
не се предадох – печени са и пърлени в тристагодишни войни за Рим, студено ми беше, 
студено ми беше в опустошеното без теб време,
студено ми е като на смазан в челен удар смъртник,
захапал стръкче кафява трева на банкета на магистралата,
стиснал седем грама камъче, готов да срине с него небесния рай,
сигурно трябва и връз теб да придърпам парче от Сахара – жълтата нощница на 3 милиарда жени с дъхтящи на юлска пътечка нозе,
да ти тръшна буретата с барут,
фитилите,
кремъците,
прахана на лятото,
с които взривих поредните непокорни слънца на парчета,
за да те бронирам от надигащите се срещу теб евразийски пълчища студ. Моля те да ми простиш това скърцащо мое събуждане – сигурно ми растат млечни зъбчета и тепърва се уча да се усмихвам – празен златотърсач, който се връща при теб
и ти примъква на гръб пуховете на облаците.

Вулканично изригване от бездната на душата. Едно изречение в 32 реда.

Ехеее... не съм ги броил, може и толкова да са - 32 стиха? Ама нито славейчето в гората си брои трелите, нито чудовищата - ревовете! :-))))))))))))))))
Благодаря ти за прочита, mimayordanova!
Лека вечер!
Чудовището

Повече на рев, смразяващ, от безсилие, го разбирам аз.
Мастер, хубаво е!

Добро утро, Маймунче, и честит празник на Поезията!
Чу