Аз ти пиша писмата си, мейлите с дълги дъжовни води, а пък ти ми отвръщаш със късия писък на птица. Милостива бъди – малко по-милостива със мене бъди, напиши ми писмо – тънка багра в моминска шевица. Нареди листопад, треволяче, бяло облаче, плодно дръвче, нека видя момиче, което се къпе в жита и поля с пеперуди. За какво се пестиш – нали аз уж съм твоето малко момче, нали тъй ми рече – малко момче – което за полет се буди? Говори за дъжда, за гората, за ланшния сняг, за цветя говори – хлътвам аз като вълк из бездънните нетни безкраи. Из потери на вълци, през монитори вия – по черни зори,  и – несвестен – те диря из надеждно заключени стаи. Ако някой сред време реши да изрови тонажите нетна печал, нека той вместо мен да те гали – с мекотата на моите шепи. Нека види, момиче, из какви пещери аз за тебе безсънен съм пял – в пещери, из които ние всички летим като прилепи слепи.

Защо ли така познато ми звучи!
http://lubara.blog.bg/izkustvo/2009/06/02/poslednite-pisma-razkaz.343113

Нормално? Ние не живеем на различни планети?
Чудовището

Мастер!!!
Наздраве!

Наздраве, Маймунче! Скъсай от палмата един банан на Чудовището?
Или изцеди на сокче 7 ананаса, че кайсиевицата си я изпих! :-)))))))))))))))))))))
Чу

Господи, тоя човек влезе с двата крака във всемирната литературната история с небивалата любов, нечувана и небивала преди Него и Нея!!!:)))))))))))))
Подари му покой , Господи, и чрез него - на нас... Полудявам от тебе, гадно 4udovi6teto !!!:) Обич!

Е, къде си виждала Чудовище глухарче? :-)))))))))))))))))))
Благодаря, lunar!

Генке, спри да четеш бездария! :-))))))))))))))))))))
Чудовището

преди и аз си мислех, колко светла наука ще бъде интернетната археология, но зависи дали човек ще чете намереното, или програмен продукт ще го чете
как да вярвам в прогреса, който може да ни превърне в спам?
хартията търпи всичко, а глинените плочки хептен

размисли ме, чудо!

Хартията се сбръчква от лъжата, глинената плочка времето я троши. Интернетът е памперс за вампирясали души.
Чудовището

значи четмото продължава, душа и яка на паметта:-)

Човешката памет е най-красивата бездна. В нея можеш да видиш как светулката каца върху носа на черната аспида.
Чу

Великолепие!

Благодаря Ви!

Ах, бездарнико, пусни най-сетне нещо приспивно! Стига си ровил в душите ни,
стигнаха долната земя, кой ще ни изтегли на светлото:))))

Готово, Генке! Нямаш проблеми с приспивните песнички! :-))))))))))))))
Чакай да бръкна в торбата!
Чудовището

Мина всякакви граници! Забрави ли, че аз ходя сутрин след 7.10 h на работа.Как се заспива след такова стихотворение, бездарнико!:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Бъди и човек, качи го, има толкова кукуряци, достави им поредното си чудовищно произведение! Аз паднах/ друг ще ме смени и толкоз/какво тук значи някаква си petgen:)))

И утре е ден, Генке? А ние заникъде не бързаме, нали?
Лека нощ!
Чудовището

Еееееххх....Любовта е все сляпа, и все будна, и все жадна....
Ама пък е така хубаво да обичаш, нали? :-)))
"Чедото"

Ами да! :-))))))))))))))))))
Нищо по-хубаво.
Благодаря, чедо.
Чудовището