аз се молех на Бога да не паднеш от стръмния връх.

Ще дадеш ли ми някой ден косиците твои да реша?

Да ти вия из тях не гребени гъсти, а пръсти и мъжки дъх?

Ще ми пееш ли в нощи, из които не греят светулки?

Ще мълвиш ли най-светлите думи по мене – из дни,

във които черешите тръгват към мен – бели булки!
И ми капят черешите бели, натежали от светлини?