Ех, да можех да те отвличам по десет минути на ден от света, да те скривам из пещерите на Калиакра, в най-дълбокото на Апалачите, щях да ти казвам – здравей, обичам те – и други красиви неща, да те гледам колко си хубава, топло да ти мълвя и да ти трепкат клепачите, щях да бъда най-нежният терорист, зареден с тротилови стихове, сигурно щеше да си много щастлива из тия свидливо цедени секунди, нямаше да те давам за нищичко на света – дори за съкровищата на Лизимах, сега как я караш без мен из тия ледници и бетонирани градски джунгли? Ако можеш, избягай – и хлътни в тия мои изплакани десет минути на ден, нека и аз да си спомня какво е да казвам здравей, обичам те – на момиче, инак тъй ще си ида от белия свят – с нечовешки безмълвия зареден, миг е взривът, но колко щастливо може да бъде едно десетминутно отвличане.

;)) Безценни десет минути на ден :)

Благодаря Ви за прочита!

Здравей, карам я някак си -
даже страхотно я карам -
пресичам чужди площади
и търся теб....
Поздрав, ПРИЗВАНИЕ !

Тези твои 10 минути ще са изпълнени с повече смисъл и живот отколкото на мнозина 24-те им часа!
Уникална поезия!

Благодаря, kapito!

А бе, аз искам 10 минути, но ако Иисус даде 7, и на тях ще съм петимен! :-))))))
Благодаря ти, Женя, че прочете!
Чудовище

Седем ли каза? Помня аз едни чудесии във седем минути от теб... Като слон помня :) За една чиста капка дъжд и седем минути са цялост...

ПЕСЕН ПО СЕДМИ ПЕТЛИ?
Май да.
Благодаря, Женя.
Чудовището

най-нежният терорист, зареден с тротилови стихове ?!!

Ще питам Осама бин Ладен дали не му трябвам за нещичко? :-))))))))))))))
Чудовището

Може и без допитване:)))

В Афганистан не е сигурно дали имат лефер или поне сафрид !!!
Евентуално може да имат бяло вино или поне фанта ...
:)

Спасителю в градската джунгла, здравей!
На шега май "обичам те" казваш. Недей!
Ще дойда за 10 минути отсрочка.
Изслушай ме! Ще си отида и...точка. ))))))))))))

...аз пък искам 20...

Поезията ти е великолепна, до края си и е светла!!!

E, ай ся... капризи! :-)))))))))))))))))))))))))))))))))))

Благодаря, чедо, за прочита!

Тъй е, но затова пък може да ни затворят в обща килия нейде на границата с Китай - и ще си я караме на хляб и вода. :-))))))))
Чудовището

С тези две думички никога не се шегувам.
Чудовището

:-))))

Рисуваш картини от светлото бъдеще ли ? :)))))))) И що точно на Китайската им граница? Поне някоя по-свястна да ми беше избрал! :) То е една точка направо тази! Кой знае колко ще ни е тясна килията - няма да можем да се завъртим! :)))))))

Е, няма да валсираме я! :-))))))))))))))))))))))))
Чудовището

Избери ни красива, просторна килия -
със прозорец голям и със плюшен килим...
За десет минути поне да се скрием
на спокойствие римички да си редим :))))))))))

Да бе, да... римички! :-))))))))))))))))
Ще има да римуваме полковник с подполковник... :-))))))))
Не ща.
Чудовището

Валс - не щеш, римички - не щеш ! Да ти имам претенциите аз ! :))))))))))))

Ееееее, няма оправия значи!
Капи

Ами да! Някой да е наддумвал жена? :-))))))
Не е.
Чудовището

Големи, но затова пък - основателни! :-))))))
Чудовището

За другите не знам, мен специално - все още никой :)))))))))

Печелиш не по точки, а с нокаут.
Млъквам за 10 секунди! :-)))))))))))))))))))
Чудовището

Разбирам. Но.... Трябва да се провери тая работа :)))))))))
Изгонвам се на бач!
Приятен ден на всички :)

Благодаря! Крайно време беше да тръгнеш, че и аз да поработя! :-)))))))))
Чудовището

и десет минути са ни достатъчни, за едно признание, едно докосване, един поглед... които да ни заредят със смисъл!

поздрав
Валя

Да! Това е истината, Валя.
Благодаря.
Чудовището

Със скърцане отворих си клепачите
с ръждясалите панти (от сълзи)...
Тъгата ми засенчва Апалачите
и в мене все тъй змийски си пълзи...

Продължи го?
Ще чакам да го прочета?
Успех!
Чудовището

Благодаря са стихчето!

Пак онемях. Такава поезия не бях чела от дълги години........

Благодаря, чедо!
Чудовището

На кафе с госпожица Тъга


Със скърцане отворих си клепачите
с ръждясалите панти (от сълзи)...
Тъгата ми засенчва Апалачите
и в мене все тъй змийски си пълзи...

Надигнах се от гроба на чаршафите
и взех, че я поканих на кафе...
Зарових из утробите на шкафове,
предложих й и сгърчено парфе,

приготвено от стари болни блатове
и призраци сметанови (на вкус),
лъжичка безнадеждност вечно патова
и щипка-две от силен его-трус...

„Кажете ми... Парфето как намирате...?” –
намигнах на госпожица Тъга...
Флиртувах с нея – ако ме разбирате –
че сластна беше нейната снага...

Тогава тя извади си цигарите,
за огънче помоли ме (с очи)...
Запали. – „Вие мене на(д)тъжавате...
Довиждане... Парфето Ви... Горчи...”

Благодаря, Крис!

Не знам, но 10 минути на ден с твоята поезия са си едно пре-щастливо отвличане от "сивото ежедневие" (макар и клише, което не обичам..) :)))
Благодаря и поздрави!!

Пак ще опитам... да те отвлека! :-)))))))))))))))))
Благодаря, че прочете, geri24!
Чудовището

Моля, Валери. Поздрави. Нека... вдъхновението бъде с теб... по джедайски... :-)

Ъф, тъй де - последният коментар беше от мен, понякога забравям да се логна. :-)