Постинг
15.09.2010 13:38 -
МАЛКА ЖЕНА С GSM ГОВОРИ В ЗИМНИЯ ВХОД
Аз те виждам – трепериш в зимния вход с джиесема в ръка,
всеки миг през вратата ще хлътне – замръзнал – мъжът ти,
ще те пита с кого си говориш сладки приказки – и ще пита така,
докогато не кажеш святата истина – и му станат очите мътни,
нищо да не издумаш – той всичко в спрелия миг ще прозре,
отколе беше – не те е виждал толкова чиста, румена, бяла –
а в ушите ти пламнали ще реве и ще стене моето Черно море,
вълноломът на Варна като кит самоубиец ще отплава към Галата,
ще ме виждаш как махам на кораба, тръгнал нанейде от кея,
или, седнал на пейката в парка – си броя листопада листо по листо,
ще плющи в теб въпросът ми – имаш ли, мила, поне малка идея
как без теб да живея – и защо да живея – това е въпросът – защо?
Направи му кафе, разлисти вехто списание или вчерашен вестник,
кажи му, че си говорила с някой стар педофил, сексуален маниак,
който те е прикоткал във входа, почерпил те е, изпял ти е песничка
и сега те очаква на лете – и колибка от вършини вдига на морския бряг,
говори му за мача, за ланшния сняг, за верото, за развода на Мик Джагър,
не му казвай: – Мъжо, фурната не работи, а аз искам баница да пека! А когато поще след „По света и у нас” – миг преди филма без теб да си ляга,
застани му категорично, спри го и му речи: – Мъжо, къде дават така?
Мимоходом го целуни – затвори крема за бръснене и доизмий пяната,
тури телефончето на режим вибрация – смени още утре познатия пин код,
легни си до него – и бъди толкова хубава, колкото в спомена ми остана – една хубава, хубава, хубава – малка жена с джиесем във студения вход.
всеки миг през вратата ще хлътне – замръзнал – мъжът ти,
ще те пита с кого си говориш сладки приказки – и ще пита така,
докогато не кажеш святата истина – и му станат очите мътни,
нищо да не издумаш – той всичко в спрелия миг ще прозре,
отколе беше – не те е виждал толкова чиста, румена, бяла –
а в ушите ти пламнали ще реве и ще стене моето Черно море,
вълноломът на Варна като кит самоубиец ще отплава към Галата,
ще ме виждаш как махам на кораба, тръгнал нанейде от кея,
или, седнал на пейката в парка – си броя листопада листо по листо,
ще плющи в теб въпросът ми – имаш ли, мила, поне малка идея
как без теб да живея – и защо да живея – това е въпросът – защо?
Направи му кафе, разлисти вехто списание или вчерашен вестник,
кажи му, че си говорила с някой стар педофил, сексуален маниак,
който те е прикоткал във входа, почерпил те е, изпял ти е песничка
и сега те очаква на лете – и колибка от вършини вдига на морския бряг,
говори му за мача, за ланшния сняг, за верото, за развода на Мик Джагър,
не му казвай: – Мъжо, фурната не работи, а аз искам баница да пека! А когато поще след „По света и у нас” – миг преди филма без теб да си ляга,
застани му категорично, спри го и му речи: – Мъжо, къде дават така?
Мимоходом го целуни – затвори крема за бръснене и доизмий пяната,
тури телефончето на режим вибрация – смени още утре познатия пин код,
легни си до него – и бъди толкова хубава, колкото в спомена ми остана – една хубава, хубава, хубава – малка жена с джиесем във студения вход.
Вълнообразно
Когато човек няма какво повече да каже, по-добре да замълчи!
Освен, че вземам на отчет блога - значи всичко ми харесва.
цитирайОсвен, че вземам на отчет блога - значи всичко ми харесва.
mitkolrus написа:
Когато човек няма какво повече да каже, по-добре да замълчи!
Освен, че вземам на отчет блога - значи всичко ми харесва.
Освен, че вземам на отчет блога - значи всичко ми харесва.
Чудовище на "отчет", Митак, е по-добрият вариант, отколкото таралеж в гащите! :-)))))))))))))))
Благодаря, че прочете, човеко!
Чудовището
и дали ще може да бъде вече "малка" жена?!
цитирайyokoyuko написа:
и дали ще може да бъде вече "малка" жена?!
Ще я питам, yoko, и непременно ще ти се обадя по GSM-а! :-))))))))))
Предполагам, че ще рече "Да!".
Чудовището
Малко сложничко ще стане то нейното - и там и тук ,но затова пък колко хубаво е описано това.И в името на идеята - да "остане толкова ,толкова хубава" - е,струва си всичко.
С поздрав!
цитирайС поздрав!
mariposatracionera написа:
Малко сложничко ще стане то нейното - и там и тук ,но затова пък колко хубаво е описано това.И в името на идеята - да "остане толкова ,толкова хубава" - е,струва си всичко.
С поздрав!
С поздрав!
Де да беше само в името на идеята...
Благодаря, че прочете, Галина!
Чудовището
Всичко си спомних едно по едно - реве и стене морето, вълноломът, от който гледам Галата , махам на корабите за довиждане, на пейка в Морската да броя падащите листа ... бавно, едно по едно...
Искам пак !
:(
цитирайИскам пак !
:(
kapito написа:
Всичко си спомних едно по едно - реве и стене морето, вълноломът, от който гледам Галата , махам на корабите за довиждане, на пейка в Морската да броя падащите листа ... бавно, едно по едно...
Искам пак !
:(
Искам пак !
:(
Ела някой път във Варна, есента иде - и ще бъде красива?
Чудовището
Закова ме!
цитирайНе знам кога, може би догодина... (надявам се )
цитирайbizcocho написа:
Закова ме!
Ей, Женя! Аз пеперуда в хербарий не съм бучвал, а ти... :-))))))))))
Чудовището
kapito написа:
Не знам кога, може би догодина... (надявам се )
С бутилка бяло сухо вино! Сафридът е от мен! :-)))))))
Чудовището
13.
анонимен -
:)
15.09.2010 20:34
15.09.2010 20:34
"...имаш ли, мила, поне малка идея
как без теб да живея – и защо да живея – това е въпросът – защо?..."
това ми хареса най-много:)
цитирайкак без теб да живея – и защо да живея – това е въпросът – защо?..."
това ми хареса най-много:)
анонимен написа:
"...имаш ли, мила, поне малка идея
как без теб да живея – и защо да живея – това е въпросът – защо?..."
това ми хареса най-много:)
как без теб да живея – и защо да живея – това е въпросът – защо?..."
това ми хареса най-много:)
На този въпрос няма отговор. И от небето не иде.
Чудовището
15.
анонимен -
хах:)))
15.09.2010 20:44
15.09.2010 20:44
Небето...
Там ни уреждат срещите, любовта и прозренията, а разделите, отговорите, изборите и болките са наша работа:)
цитирайТам ни уреждат срещите, любовта и прозренията, а разделите, отговорите, изборите и болките са наша работа:)
анонимен написа:
Небето...
Там ни уреждат срещите, любовта и прозренията, а разделите, отговорите, изборите и болките са наша работа:)
Там ни уреждат срещите, любовта и прозренията, а разделите, отговорите, изборите и болките са наша работа:)
Да! Аксиома, за съжаление на светлите ни души и грешните ни тела.
Чудовището
4udovi6teto написа:
С бутилка бяло сухо вино! Сафридът е от мен! :-)))))))
Чудовището
kapito написа:
Не знам кога, може би догодина... (надявам се )
С бутилка бяло сухо вино! Сафридът е от мен! :-)))))))
Чудовището
Имаш (с най-голямо удоволствие) бутилка бяло вино от мен! (за мен ще си нося фанта :)) Сафрид - добре, аз обичам и лефер... мммм, на скара с лимонче ...
(Стига, капи !)
:))))))))))))))))))
18.
анонимен -
:)
15.09.2010 20:57
15.09.2010 20:57
ето моята благословия, дано има ефект:) обичам да виждам любов:)
http://vbox7.com/play:ccd308ce
цитирайhttp://vbox7.com/play:ccd308ce
kapito написа:
Имаш (с най-голямо удоволствие) бутилка бяло вино от мен! (за мен ще си нося фанта :)) Сафрид - добре, аз обичам и лефер... мммм, на скара с лимонче ...
(Стига, капи !)
:))))))))))))))))))
4udovi6teto написа:
С бутилка бяло сухо вино! Сафридът е от мен! :-)))))))
Чудовището
kapito написа:
Не знам кога, може би догодина... (надявам се )
С бутилка бяло сухо вино! Сафридът е от мен! :-)))))))
Чудовището
Имаш (с най-голямо удоволствие) бутилка бяло вино от мен! (за мен ще си нося фанта :)) Сафрид - добре, аз обичам и лефер... мммм, на скара с лимонче ...
(Стига, капи !)
:))))))))))))))))))
Дано даде морето, kapito! Ще има.
Чудовището
анонимен написа:
ето моята благословия, дано има ефект:) обичам да виждам любов:)
http://vbox7.com/play:ccd308ce
http://vbox7.com/play:ccd308ce
Якооооооооо! :-)))))))))))
Малка жена с джи ес ем - може да бъде проблем.. :).
А стихотворението е като усещане от горещо, горчиво и ароматно кафе сутрин на вълнолома...
Поздравления! :)
цитирайА стихотворението е като усещане от горещо, горчиво и ароматно кафе сутрин на вълнолома...
Поздравления! :)
Това не е стих, а вампирясване. До болка позната лудост на обичане, имане и нямане, силно привличане и страх от обричане. Заради такава силна любов на съпругът ми се разведох. Бях истинска както в любовта си, така и в раздялата. Исках да е щастлив... и а не хаби енергията си в лъжи. Защото никога и не помислих и не пожелах да го задържа до себе си... с малкия театър на счупената печка.
цитирайДо болка познат театър. На неистината, заради страха от признанието, че някой мъж е полудял по някоя жена. И няма смелост да е с нея. Аз поне имах смелостта да си тръгна от един мъж след 30 години. Освободих го от себе си... да обича без лъжа...
цитирайМНОГО ПОДЛО!
цитирайОБИЧАМ СМЕЛИТЕ И СИЛНИТЕ МЪЖЕ
Обичам смелите и силните мъже.
Онези, дето могат и да се разплачат...
Жената в мен да преобърнат на дете,
което кротко търси да се сгуши в здрача.
Обичам силното в подгънатите колене,
когато си признават, че обичат.
И смелостта - да кажат думи две,
без патетично и навеки да се вричат.
Обичам смелостта им да рушат
преградите в душата ми ранима.
Дори, когато знаят, че грешат,
да стъпват твърдо по пътечката незрима.
Обичам силата на непокорния им гняв,
и ревността, с която късат нишки стари.
Обичам смелостта им пак да бъдат смях,
когато мъката в очите ми запари.
Обичам есенната щедрост от любов,
умишлено прикрита с мълчаливост.
Обичам в погледа им мъжки и суров
едно момче да ми намига закачливо.
Обичам силата на нощния им страх
дали от мен са истински желани,
но и без страх да ме събличат в грях
до болката на сплетените длани.
Тогава мирисът им е копривен и на дъжд...
Изтръпващ погледът е от очите им и жари.
Дъждът от ласки, (вятър в буйна ръж),
пои душата ми, а в тялото ми пари...
Обичам силата на сутрешната вяра,
че вечерта ми само с тях ще е гореща,
че тяхна съм, дори светът ми да изгаря,
че са живота ми и... още нещо...
Единствено тогава съм жена...
Единствено със силните и смелите.
Единствено тогава съм пръстта
под стъпките им... Лавата - по вените.
Обичам смелите и силните мъже -
без страх, че в тях съм жива като рана,
че съм променлива като бездънното море,
че силна съм... със силата за двама...
Павлина Джарова
цитирайОбичам смелите и силните мъже.
Онези, дето могат и да се разплачат...
Жената в мен да преобърнат на дете,
което кротко търси да се сгуши в здрача.
Обичам силното в подгънатите колене,
когато си признават, че обичат.
И смелостта - да кажат думи две,
без патетично и навеки да се вричат.
Обичам смелостта им да рушат
преградите в душата ми ранима.
Дори, когато знаят, че грешат,
да стъпват твърдо по пътечката незрима.
Обичам силата на непокорния им гняв,
и ревността, с която късат нишки стари.
Обичам смелостта им пак да бъдат смях,
когато мъката в очите ми запари.
Обичам есенната щедрост от любов,
умишлено прикрита с мълчаливост.
Обичам в погледа им мъжки и суров
едно момче да ми намига закачливо.
Обичам силата на нощния им страх
дали от мен са истински желани,
но и без страх да ме събличат в грях
до болката на сплетените длани.
Тогава мирисът им е копривен и на дъжд...
Изтръпващ погледът е от очите им и жари.
Дъждът от ласки, (вятър в буйна ръж),
пои душата ми, а в тялото ми пари...
Обичам силата на сутрешната вяра,
че вечерта ми само с тях ще е гореща,
че тяхна съм, дори светът ми да изгаря,
че са живота ми и... още нещо...
Единствено тогава съм жена...
Единствено със силните и смелите.
Единствено тогава съм пръстта
под стъпките им... Лавата - по вените.
Обичам смелите и силните мъже -
без страх, че в тях съм жива като рана,
че съм променлива като бездънното море,
че силна съм... със силата за двама...
Павлина Джарова
Пубертет на 50 годишните мъже. Платих си. Много скъпо.
цитирайzinka34 написа:
Малка жена с джи ес ем - може да бъде проблем.. :).
А стихотворението е като усещане от горещо, горчиво и ароматно кафе сутрин на вълнолома...
Поздравления! :)
А стихотворението е като усещане от горещо, горчиво и ароматно кафе сутрин на вълнолома...
Поздравления! :)
Добре дошла, Зинке! :-)))))))))))
mimayordanova написа:
Това не е стих, а вампирясване. До болка позната лудост на обичане, имане и нямане, силно привличане и страх от обричане. Заради такава силна любов на съпругът ми се разведох. Бях истинска както в любовта си, така и в раздялата. Исках да е щастлив... и а не хаби енергията си в лъжи. Защото никога и не помислих и не пожелах да го задържа до себе си... с малкия театър на счупената печка.
Ако печката се счупи, всяко сръчно момче може да я ремонтира, но ако китайската ваза се срути и се натроши на парчета, колкото и да я лепим, пак ще е китайска, но вече няма да е същото. И с брака е така.
Човек може да посреща неизбежностите по-спокойно.
Желая Ви успех, mimayordanova!
Чудовището
mimayordanova написа:
До болка познат театър. На неистината, заради страха от признанието, че някой мъж е полудял по някоя жена. И няма смелост да е с нея. Аз поне имах смелостта да си тръгна от един мъж след 30 години. Освободих го от себе си... да обича без лъжа...
Мъжът, както и жената, не са добичета, за да ги зажеглиш или да ги изоглавиш, когато си пощеш.
Чудовището
mimayordanova написа:
МНОГО ПОДЛО!
Кое по-точно е "подло", mimayordanova? Можете и да не ми отговаряте, ако това Ви натоварва?
Чудовището
mimayordanova написа:
ОБИЧАМ СМЕЛИТЕ И СИЛНИТЕ МЪЖЕ
Обичам смелите и силните мъже.
Онези, дето могат и да се разплачат...
Жената в мен да преобърнат на дете,
което кротко търси да се сгуши в здрача.
Обичам силното в подгънатите колене,
когато си признават, че обичат.
И смелостта - да кажат думи две,
без патетично и навеки да се вричат.
Обичам смелостта им да рушат
преградите в душата ми ранима.
Дори, когато знаят, че грешат,
да стъпват твърдо по пътечката незрима.
Обичам силата на непокорния им гняв,
и ревността, с която късат нишки стари.
Обичам смелостта им пак да бъдат смях,
когато мъката в очите ми запари.
Обичам есенната щедрост от любов,
умишлено прикрита с мълчаливост.
Обичам в погледа им мъжки и суров
едно момче да ми намига закачливо.
Обичам силата на нощния им страх
дали от мен са истински желани,
но и без страх да ме събличат в грях
до болката на сплетените длани.
Тогава мирисът им е копривен и на дъжд...
Изтръпващ погледът е от очите им и жари.
Дъждът от ласки, (вятър в буйна ръж),
пои душата ми, а в тялото ми пари...
Обичам силата на сутрешната вяра,
че вечерта ми само с тях ще е гореща,
че тяхна съм, дори светът ми да изгаря,
че са живота ми и... още нещо...
Единствено тогава съм жена...
Единствено със силните и смелите.
Единствено тогава съм пръстта
под стъпките им... Лавата - по вените.
Обичам смелите и силните мъже -
без страх, че в тях съм жива като рана,
че съм променлива като бездънното море,
че силна съм... със силата за двама...
Павлина Джарова
Обичам смелите и силните мъже.
Онези, дето могат и да се разплачат...
Жената в мен да преобърнат на дете,
което кротко търси да се сгуши в здрача.
Обичам силното в подгънатите колене,
когато си признават, че обичат.
И смелостта - да кажат думи две,
без патетично и навеки да се вричат.
Обичам смелостта им да рушат
преградите в душата ми ранима.
Дори, когато знаят, че грешат,
да стъпват твърдо по пътечката незрима.
Обичам силата на непокорния им гняв,
и ревността, с която късат нишки стари.
Обичам смелостта им пак да бъдат смях,
когато мъката в очите ми запари.
Обичам есенната щедрост от любов,
умишлено прикрита с мълчаливост.
Обичам в погледа им мъжки и суров
едно момче да ми намига закачливо.
Обичам силата на нощния им страх
дали от мен са истински желани,
но и без страх да ме събличат в грях
до болката на сплетените длани.
Тогава мирисът им е копривен и на дъжд...
Изтръпващ погледът е от очите им и жари.
Дъждът от ласки, (вятър в буйна ръж),
пои душата ми, а в тялото ми пари...
Обичам силата на сутрешната вяра,
че вечерта ми само с тях ще е гореща,
че тяхна съм, дори светът ми да изгаря,
че са живота ми и... още нещо...
Единствено тогава съм жена...
Единствено със силните и смелите.
Единствено тогава съм пръстта
под стъпките им... Лавата - по вените.
Обичам смелите и силните мъже -
без страх, че в тях съм жива като рана,
че съм променлива като бездънното море,
че силна съм... със силата за двама...
Павлина Джарова
Благодаря за стихотворния поздрав!
mimayordanova написа:
Пубертет на 50 годишните мъже. Платих си. Много скъпо.
Мисля, че това е тема за Ваш нов постинг, mimayordanova, където можем да дискутираме? Защо да го правим тук?
Чудовището
Невъзможно е да се степенуват стихотворенията на Чудовището, едно от друго, едно през друго, едно след друго са убийствени!!!!! Валери.....
цитирайpetgen написа:
Невъзможно е да се степенуват стихотворенията на Чудовището, едно от друго, едно през друго, едно след друго са убийствени!!!!! Валери.....
Хе-хе... Чак пък "убийствени"! :-))))))))))))))))
Ние ще четем ли, или ще залягаме по канавките, Генке?
Чудовището
Изръбва се душата ми от твоите текстове, ту боли, ту полита закърпена. Разбиват твоите стих-я. Заради тях се пристрастих жестоко към компа и блога.
цитирайpetgen написа:
Изръбва се душата ми от твоите текстове, ту боли, ту полита закърпена. Разбиват твоите стих-я. Заради тях се пристрастих жестоко към компа и блога.
Лети - и забрави болката.
Чудовището
Ще си преброя моя листопад....
цитирайmonaliza121 написа:
Ще си преброя моя листопад....
Отнеси си 7 листа, толкова стигат за дългата зима!
Чудовището
4udovi6teto написа:
Кое по-точно е "подло", mimayordanova? Можете и да не ми отговаряте, ако това Ви натоварва?
Чудовището
mimayordanova написа:
МНОГО ПОДЛО!
Кое по-точно е "подло", mimayordanova? Можете и да не ми отговаряте, ако това Ви натоварва?
Чудовището
Философията на стиха е подла.
40.
анонимен -
:)
16.09.2010 21:58
16.09.2010 21:58
mimayordanova написа:
Философията на стиха е подла.
4udovi6teto написа:
Кое по-точно е "подло", mimayordanova? Можете и да не ми отговаряте, ако това Ви натоварва?
Чудовището
mimayordanova написа:
МНОГО ПОДЛО!
Кое по-точно е "подло", mimayordanova? Можете и да не ми отговаряте, ако това Ви натоварва?
Чудовището
Философията на стиха е подла.
Любовта няма как да е подла. Всъщност точно тя е проявител на истината и същността ни. Болката също е истинска. А философията означава начин на живот, нашия собствен живот... Изборът ти те поставя на една от двете страни. Да живееш като себе си, или в примката на чужда проекция...