/ Разказ по действителен случай/



След пенсионирането на едно добра, но простоватичка директорка, дошла в столицата от село Смядово , Плевенско, в детската градина дойде с парашут директорката от БКП Цвета Таскова, съпруга на дипломат Тодор Тасков.
Имаше нещо, което не се разбра около нейното назначение. Тя дойде кисела от самото начало. Въпреки високия пост на мъжа й, я бяха шитнали от луксозно детско заведение, спуснали я в тази малка градина на доизживяване, а тя беше още около 50- годишна жена. С нея дойде една близка учителка - Рачева, на която прякорът бил " Подлогата".
Подлогата мълчеше, но другарката Таскова хич не беше очарована от местоработата.
Настроението й малко се повиши с идеята да си вземе снаха единствената млада почти  висшистка - учителка Роза Колева, която завършваше. Другите си бяпа стари жени до една.
Тъй като мълвата ходи подир всекиго, особено, когато е истина, скоро се разбра, че единственият син на Цвета Таскова не бил съвсем в ред.
Докато съпругът й бил на дълъг дипломатически пост в бившата ГДР, синът се записал да учи, но се сбъркал нещо и не успял да завърши, започнал да заеква, да не пази равновесие и после завършил тук немска филология. Но понеже не бил съвсем добре с говора, паботел само като писмен преводач.
Така че мечтата на Цвета Таскова за сватлък не се осъществи, предадена надлежно от Подлогата, тя побесня и възневидя Роза Колева.

Идеята й беше да я разкара с помощта на шантаж и необразовани учителки, които завиждаха злостно и на Роза, и на интелигентнотож й семейство.
Не можа много да омота родители.
Работата стигна до Министерство на образованието, оттам съзряха, че нямаше никаква основателна причина и решипа въпроса като преместика Роза Колева на мнтого по-добро място. Роза отиде в държавен център на деца по интереси.

За Цвета Таскова обаче не настанаха светли дни.
Цета Таскова вкара едно дете с умствени проблеми по връзкарско-рушветчийската методика, детето избягало и тя наказа жестоко учителката Драгиева.
Учителката Драгиева обаче не се предаде и заведе дело срещу Таскова, защото тя нямаше право по тогавашния учителски кодекс да вкарва в нормална детска градина дете с видими психически проблеми.

Делото тръгна на добре, на паникьосаната Цвета Таскова й дойде друга беля до главата.
Дипломатът и той на 50-тина години, в чийто апартамент живееха в центъра на София. Цвета била кюстендилска снаха, един възпитан човек като дойде да го запознаят с учителките и да види къде работи жена му, я напусна неочаквано и отиде в апартамент на любовницата си, от която имал и дете.
Нищо неподозиращата вироноска Цвета изпадна в криза като получи и призовка за бракоразводно дело и чрезвъйчайно влезе в пихиатрия.
Мъжът й искал развод, очевидно е мислел, че не може да остави цялото си имане на един проблемен син и е искал и нормално дете, та на 50 тодини започваше животът си наново.
Майката на второто дете била 22 години по-млада от него.
Цвета не издържа, хвърли се от четвърти етаж на болницата и загина на място.

Скоро след нея шашардисаният й син го бутна кола на улицата и той загина на място.

След две трагедии и две погребения Тодор Тасков се върна след година в бащиния си апартамент и продължи живота си с новата съпруга. И с нормалното си дете.

Доколко му е писнало от Цвета и зоколко това е морално, ние не можехме да съдим.
Скоро след това закриха и самата детска градина.
Остана тежкият повей от една съдба, в която всеки си поручи зяслуженото и още й се носи миризмата!



7 март 2024г., София
Росица КОПУКОВА

Явно е била свръхчувствителна и при дете с психично отклонение явно й е дошло малко в повече. А може би и тя самата, в лека форма, да е имала психически отклонения. Дожаля ми за нея , Роси!