Постинг
16.01.2016 06:52 -
ДУМИ ЗА ПЕЮ КРАЧОЛОВ ЯВОРОВ
Тръпки ме побиват като си помисля, че в недалечната 1914 година си е теглил куршума един български поетичен динозавър — Пею Крачолов Яворов. Телеграфистчето от Анхиало, което изплака и изпя народните болки под градушките-убийци, и прие участта да рие като черен миньор в най-тъмните рудници на човешката душа. Поетът, който прекрачи Ада на своето тъмно Аз и закова несравнимите си послания във вечността.
И ако Христо Ботйов удря в земята представите ни за поезия от най-префинен тип и преобръща наопаки като пролетна угар смачканите ни от робство души с безпардонния си, категоричен и нетърпящ възражения глас, стиховете на Яворов са проява на вродения, но вече изведен до професионално съвършенство аристократизъм и артистизъм на българина. Поезията на Пею Яворов, под чиято благодейна и мъдра сянка са проходили плеяда съвременни български поети, е най-висшата интелектуална вакханалия, която Човечеството, пък и видиотеното от телевизия съвременно Българско, за съжаление не познава добре...
Преди три дни в град Чирпан писатели и поети от цяла България се събраха да почетат раждането на поета, чиято душа не знаеше що е празник. Там – в “приоблачния мраз”, изкачил безсмисления връх, сигурно ни гледа – скептичен към опитите ни да стигнем смисъла, да намерим хармонията в “две хубави очи”, да чертаем с кръвта си жертвени кръстове.
След Ботев, роден в деня на Спасителя, това е второто поличбено раждане в българската култура. Този път гранично – на ръба на новата 1878г. Там го оставят орисниците – на ръба на пропастта, която в началото на ХХ век за нас, българите, има трагически въплъщения най-вече защото в бездънната пропаст погребваме националния идеал на Възраждането.
По думите на д-р Кръстев, Яворов живее “по ръба между безумието и висшата мъдрост”. Как се живее на такова “уютно” място, показва всичко, написано от Поета. Кой от нас за десетина години писане може да каже:”цял свят понесох в гърдите си”? И то какъв свят и какво време – “на младост зноя не усетих” не е само Ботевото “млад съм аз, но младост не помня”, а изобщо съмнението “бил ли съм жив”. Неизживените му дни идват и захвърлят “скъпи мъртъвци”:
“ето моята любов с изпъстрена от рани гръд; а ето
и вярата ми с клюмнала глава;
тук ето и надеждата ми светла
с угаснал взор; - и толкова мечти,
запазили в смъртта си ненадейна/ усмихнати лица!”
Това не е само крушение на патриотичния идеал след неуспеха на македонските му всеотдавания, а отчаяние пред кошмарната обреченост да живее в свят без ценности. Яворовият Бог е светъл, но “всевиновник”, майката е “немилостива”, защото е дала живот, любимата е “плът”, но по-често – “призрак лек”, родината с кървавите си рани е вътре в човека.
Яворовото безсъние не се лекува, той не живее, а гори, ограден от вечната “ледена стена”. Лирическият му човек е обладан от съмнения, вярата му е разколебана, владеят го чувства на тревога и страх от непознаваемостта на света, на родова вина и прокълнатост. Той е “сирак”, за когото никой не ще заплаче, или “чудак”, когото никой не разбира. Самотен сред другите, отчужден, страдащ по невъзможната цялост – това е Яворовата модерна душа от първото десетилетие на ХХ век. Неговата поезия изразява ценностната криза в битието на човека на границата на двете столетия – не само на българина, а на световния човек в пропастта на историческото безвремие, според проницателното вглеждане на проф. Михаил Неделчев.
Мистично Яворов стои и на една друга граница – между тукашното и другото, отвъд “затмението”, където може би смисълът е по-видим. Споделям Гео-Милевото съмнение, че това неистово страдание не може да е индивидуално – чрез Яворов говори колективната душа, а там е бездна, в която преди него с ужас поглежда Ботев. Всъщност, в сравнение с Яворов Ботев е щастливец – успява върховно да реализира себе си, проливайки кръв за отечеството, жертвайки себе си за другите като самия Спасител.
Как мечтае Пею за такава жертва! Да имаш поривите, а да няма за какво да се жертваш! Това е неговото проклятие – да търси, без да намира; да желае, без да постига; да скита, без там пристанище да знае; да не се завръща никога и никъде, защото домът е с ледени стени, а камината “без топливо”. Угаснало е българското огнище, “по небето, разгонени от буйни вихри, в безреда облаците бягат”, над главата на човека се изсипва самият Ад – градушка като “яйце и орех”, зърното е опечено в земята, няма сянка, няма завет, човекът е сам във вихъра на битието.
То не е за четене, а как ли го е писал! Трагическият патос владее цялата поезия на Яворов, независимо от проблемите – социални, национални, интимни. Страданието е единствената възможност за диалог със света, неизменно състояние на човешкия дух. Лирическият му човек е мъченик, битието му е крушение, духовна катастрофа. Безсмислен е трудът и на ръцете, и на душата.
Яворов е модерен и в ранна творба като “На нивата”. Човекът е видян захвърлен на нивата на живота, наказан, изгонен от Рая, носещ кръста си към постоянно отдалечаваща се Голгота. Късният Яворов стига до идеята, че и жертвата на Христос е безсмислена! Няма вече високи каузи и патетични жестове – човекът се бори с ралото, вола, бирника, въшките, нощта, затменията, виденията, сенките, призраците, с изплъзващия се смисъл…
Когато четете “Градушка”, не ви ли идва наум за Софокъл? Каква безумна трагика извира от всяка дума в “Арменци”! Човекът е “отломка нищожна”, песента е чута само от вятъра, спасението е търсено в слепотата и безпаметството, радикалните жестове умират в безсилието на окованата воля.
Колко ли са били трънените венци върху гениалната му глава – бежанци, Македония, “Мисъл” с олимпиеца Пенчо, Мина и Лора, софийският хайлайф, тъмните гласове на кръвта, сред които се обажда и един прадядо мавър! Ужасна е орисията на човека в поемата “Нощ” – домът е затвор, гроб, самият ад; родината е с ранено тяло, любимата – неутешена, с “ръце премръзнали” и “лице в рани”; майката – напразно зовяща живи и мъртви синове, а синът – окован във “все тоя сън”.
Бездомността, неудовлетвореността, духовното скитничество, пропастта между индивида и обществото променят формулите в поезията ни. Ботевото “на глас тичам народен” у Яворов звучи така: “Аз блуждая, без вяра нявга да намеря”. Безпокойната душа е безсънна, битието се възприема като тъмница или хаос, видян в множествено число, за да умножи до безкрай самотата на човека, който в огромната Вселена чува единствено отзвука от своя собствен глас. Дали това е само лирическа поза, чудачество, декадентски жест? Ако това е песента на човека, какъв ли ще е плачът му?
Не може театрално да се изиграе ужасът от откритието, че животът е маскираната Смърт. Кои сме ние – дълбаещите “свръхземните въпроси” или маскарадната тълпа? Яворов ни е оставил тази културна роля – поетът да бъде алтернатива на суетата и катадневните страсти. И сега младите ни колеги (знаем – младостта е винаги авангардна) като едни същи Пенчо-Славейковци гледат отвисоко спуканите ни социални цигулки. Литературата ни била европейска, но не чак до там – била болна от реализъм, поетите ни – болни души… Как постмодернистки да изразим съвременната болка? “Сега е утрината тяхна”, лицата – безгрижни, крясъкът – безсмислен.
От Яворов аз знам едно – човекът е в центъра на битието. Интересуват ме неговите болки, не искам да съм постмодерен, искам да съм модерен като Него. Страхът от самотата, отчуждението са и наше битие.
Страшно е да четеш Яворов – поезията му ни отрежда да живеем единствено в песимизма, животът да остане неразгадаема тайна, страхът от смъртта никога да не бъде преодолян. Вселената е видяна като мрачна “пустиня без ехо”, която носи в себе си трагично прозиране в бъдещето за “нощ безконечна”. Яворовият човек е слаб и беззащитен, но там, на върха-самота, той и песента-блудницата несретна, горят в пречистващия огън на творчеството. Душата става храм, кивот, пещ. Той – лишеният от родина, любов, Бог, икони, пее своята песен на песента си. Пее въпреки познанието за битието – зима всевечна. Не искам да кажа, че това е героизъм! Яворовата поезия се отказва от героическите митове на предходниците си. Не е героизъм, защото творчеството е изгаряне “тук” “в копнение за мир небесен”.
Страшен съд е самото писане, ни казва Яворов, то е избраност, очистване, прераждане, катарзис, но и болка. Не само да питаш битието, но да понесеш и отговорите! Знойната му жажда остава неутолена, лирическият му човек е все така бродащ около безбрежните, бездънни, предвечни, всевечни води на езерото Нирвана. В книгата “Прозрения” вече говори трагично усъмнилия се и в Божията справедливост човек, падналия син с жестока и алчна душа. Кой да чуе молитвите – дори и майката, макар с неугасим и несъкрушим образ, остана в кошмарите на съня от 1901г. От прозореца на битието, на границата между тук и там, Яворовата поезия пита тревожно “Кой ще назове честта и кой позора?”, “Що е ден и мрак?”. Търсачеството е било безцелно, без посока, границата в безкрая не е намерена, без отговор остават “въпросите, които никой век не разреши”. Битието е лабиринт, от който няма излизане, или сфинкс, въплътил мълчанието на вековете. Човешкият опит в часа на “синята мъгла”, “когато млъква шум и тишината стене”, няма смисъл, защото съхранява единствено трагизма на залеза. Дори “угасна слънце, няма я луната” !
Яворов е безкрайната вселена, която разпалва жаждите ни. Искам да намеря “една-едничката дума”, за да назова усещането си за Яворов. “Не съм аз там – не съм това – не съм!”.
А той наистина е от “други свят”!
Заради недоверието ми към тази особа как...
"Прочетох писмата ти от Пастух
ЗАВЪРШВАМ ПРЕД НОВАТА ГОДИНА
"Прочетох писмата ти от Пастух
ЗАВЪРШВАМ ПРЕД НОВАТА ГОДИНА
Човечеството прие, че не земята, а слънцето е центърът, около който тя е върти.
Ще приеме ли някога не материята, а духът за свой център и да закръжи около него?
nalia
цитирайЩе приеме ли някога не материята, а духът за свой център и да закръжи около него?
nalia
nalia написа:
Човечеството прие, че не земята, а слънцето е центърът, около който тя е върти.
Ще приеме ли някога не материята, а духът за свой център и да закръжи около него?
nalia
Ще приеме ли някога не материята, а духът за свой център и да закръжи около него?
nalia
И това ще се случи някой ден, Налия, аз вярвам.
Колкото и да е смешно.
Чу
Прекрасно е, че го споделяш с нас. Благодаря ти, Валерий!
цитирайili4e написа:
Прекрасно е, че го споделяш с нас. Благодаря ти, Валерий!
Благодаря, Иличе.
Престъпление е за Великите да се пише бездарно.
Чу
Есеистичният стил много ти отива, Валери. И го владееш до съвършенство, спор няма. А когато го прилагаш в анализ на творчеството на колоси като Пею Яворов и Гео Милев, когато се прокрадват и оценки за гениалния Ботев, възхищавам се със цялото си същество на поетическия заряд, който е пораждала и все още поражда в сърцата на свои избрани чеда несретна България.
Благодарен съм!
П и е р
цитирайБлагодарен съм!
П и е р
pvdaskalov написа:
Есеистичният стил много ти отива, Валери. И го владееш до съвършенство, спор няма. А когато го прилагаш в анализ на творчеството на колоси като Пею Яворов и Гео Милев, когато се прокрадват и оценки за гениалния Ботев, възхищавам се със цялото си същество на поетическия заряд, който е пораждала и все още поражда в сърцата на свои избрани чеда несретна България.
Благодарен съм!
П и е р
Благодарен съм!
П и е р
Благодаря, Пиер.
Чу
Хубава е идеята да споделиш за наши велики творци. докосна моя любима струна. Томове съм изчела за него, за пресечената от "приятел" любов с Дора Габе, за пре сечената от семейството любов с Мина, за която се е грижел в Костенец, тя е била там на санаториум, но не са му разрешили да се прости с нея в Париж, за натрапилата се Лора, която по-късно той е обикнал, но тя го е повела към трагизма. Но по дух той не е Ботев. Той е бил депресивен човек, не е бил щастлив и все пак неговата "пушка - огнебойка" е участвувала в битките за Освобождение на Македония. Той е сто процента интелект и творец, но не е тип водач като Ботева и Левски. Но е гений, какъвто Европа няма. Бих сравнила нивото на неговата поезия само с някои френски поети от ранга на Стефан Маларме, макар и поет с различно амплоа. Валери, за да не изнеса и аз под твоя текст една лекция, спирам и те поздравявам. Предполагам, чеиза Гео, и за Яворов имаш тези материали от студентските години, но все така - това е талантливо напомняне за безсмъртието на нашите творчески титани. Още веднъж поздравления.
цитирайrosiela написа:
Хубава е идеята да споделиш за наши велики творци. докосна моя любима струна. Томове съм изчела за него, за пресечената от "приятел" любов с Дора Габе, за пре сечената от семейството любов с Мина, за която се е грижел в Костенец, тя е била там на санаториум, но не са му разрешили да се прости с нея в Париж, за натрапилата се Лора, която по-късно той е обикнал, но тя го е повела към трагизма. Но по дух той не е Ботев. Той е бил депресивен човек, не е бил щастлив и все пак неговата "пушка - огнебойка" е участвувала в битките за Освобождение на Македония. Той е сто процента интелект и творец, но не е тип водач като Ботева и Левски. Но е гений, какъвто Европа няма. Бих сравнила нивото на неговата поезия само с някои френски поети от ранга на Стефан Маларме, макар и поет с различно амплоа. Валери, за да не изнеса и аз под твоя текст една лекция, спирам и те поздравявам. Предполагам, чеиза Гео, и за Яворов имаш тези материали от студентските години, но все така - това е талантливо напомняне за безсмъртието на нашите творчески титани. Още веднъж поздравления.
Не, Росиела, текста за Гео Милев го писах в далечната 2003-а година, когато, Светла й памет, покойната Леда Гео Милева ми връчи Нац. лит. награда "Гео Милев", а за Пею Кр. Яворов - в 2005-а г.
Благодаря.
Чу
Не знаех, приятелю, но толкова хъс има в твоите текстове, присъщ на вечно младите души. Съжалявам, ако съм сбъркала годините.
цитирайrosiela написа:
Не знаех, приятелю, но толкова хъс има в твоите текстове, присъщ на вечно младите души. Съжалявам, ако съм сбъркала годините.
Не крия от годините си, те вече не са тъй бързи като младостта, та им се кефя с волумето на max, Роси! :-)))
Чу
Годините на написването на стойностните ти материали. За другите не питаме, ама който си е вечно млад и мъдър, знаеш ли през коя година какво е писал?
цитирайrosiela написа:
Годините на написването на стойностните ти материали. За другите не питаме, ама който си е вечно млад и мъдър, знаеш ли през коя година какво е писал?
Аз знам, че нищо не знам, е рекъл Сократ, какво да добавя? :-)))
Чу
Довърши мисълта де:"....но има хора, които и това не знаят". На Сократ, не моя. И продължи да пишеш стойностните си и духовно богати, правдиви и увлекателно поднесени текстове.
цитирайrosiela написа:
Довърши мисълта де:"....но има хора, които и това не знаят". На Сократ, не моя. И продължи да пишеш стойностните си и духовно богати, правдиви и увлекателно поднесени текстове.
Е, има и такива... но те се мислят за цвета на света.
Що да им пречим? :-)))
Чу
Реверанс им правиш, че си съкратил Сократ, но хайде, ще замълча.
цитирайrosiela написа:
Реверанс им правиш, че си съкратил Сократ, но хайде, ще замълча.
Най-добре, Роси, събота е, нека му отпуснем края! :-)))
Наздраве!
Чу
И за наше здраве.
цитирайrosiela написа:
И за наше здраве.
Чул те Бог!
Благодаря.
Чу
Което е добро, добро е!
...
И, за Гео Милев, и за Пею Яворов - добре си решил, Валери, ... да опресниш паметта ни, да ни долееш малко знанье... Достойно ест!
...
Поздрави!
цитирай...
И, за Гео Милев, и за Пею Яворов - добре си решил, Валери, ... да опресниш паметта ни, да ни долееш малко знанье... Достойно ест!
...
Поздрави!
indiram написа:
Което е добро, добро е!
...
И, за Гео Милев, и за Пею Яворов - добре си решил, Валери, ... да опресниш паметта ни, да ни долееш малко знанье... Достойно ест!
...
Поздрави!
...
И, за Гео Милев, и за Пею Яворов - добре си решил, Валери, ... да опресниш паметта ни, да ни долееш малко знанье... Достойно ест!
...
Поздрави!
Време е да прочетем пак Достойните български мъже.
Благодаря.
Чу
Сигурно сега ще кажа голяма глупост, но Яворов аз никога не съм го чувствал
отделно от Ботев-сякаш стиховете му са тези които Ботев не успя да напише ...
И за Сократ:
Този човек не е оставил нито ред - считал се е недостоен да го четат. Лермонтов е
оставил едни коректури, Петя Дубарова тетрадчица.
Слушах преди време Евгени Минчев се хвалеше с първата си декада книги Нйй вероятно е да има и втора, а защо не и още...
Сократ е имал избор, но е изпил чашата. Ботев, Яворов, Милев, Ясенов, Хербст, Вапцаров също са имали избор да "не изпият чашата", но и те не са го направили.
Ние сме малка страна , но сме вероятно лидер по убити и погубени поети. Ние уж сме горди с поетите си, но сякаш най- ги обичаме мъртви , обругани или в мизерия.
цитирайотделно от Ботев-сякаш стиховете му са тези които Ботев не успя да напише ...
И за Сократ:
Този човек не е оставил нито ред - считал се е недостоен да го четат. Лермонтов е
оставил едни коректури, Петя Дубарова тетрадчица.
Слушах преди време Евгени Минчев се хвалеше с първата си декада книги Нйй вероятно е да има и втора, а защо не и още...
Сократ е имал избор, но е изпил чашата. Ботев, Яворов, Милев, Ясенов, Хербст, Вапцаров също са имали избор да "не изпият чашата", но и те не са го направили.
Ние сме малка страна , но сме вероятно лидер по убити и погубени поети. Ние уж сме горди с поетите си, но сякаш най- ги обичаме мъртви , обругани или в мизерия.
Страхотен постинг за любим български автор!!!
цитирайgosho568 написа:
Страхотен постинг за любим български автор!!!
Благодаря, Гошо.
Чу
vencivaleri1951 написа:
Сигурно сега ще кажа голяма глупост, но Яворов аз никога не съм го чувствал
отделно от Ботев-сякаш стиховете му са тези които Ботев не успя да напише ...
И за Сократ:
Този човек не е оставил нито ред - считал се е недостоен да го четат. Лермонтов е
оставил едни коректури, Петя Дубарова тетрадчица.
Слушах преди време Евгени Минчев се хвалеше с първата си декада книги Нйй вероятно е да има и втора, а защо не и още...
Сократ е имал избор, но е изпил чашата. Ботев, Яворов, Милев, Ясенов, Хербст, Вапцаров също са имали избор да "не изпият чашата", но и те не са го направили.
Ние сме малка страна , но сме вероятно лидер по убити и погубени поети. Ние уж сме горди с поетите си, но сякаш най- ги обичаме мъртви , обругани или в мизерия.
отделно от Ботев-сякаш стиховете му са тези които Ботев не успя да напише ...
И за Сократ:
Този човек не е оставил нито ред - считал се е недостоен да го четат. Лермонтов е
оставил едни коректури, Петя Дубарова тетрадчица.
Слушах преди време Евгени Минчев се хвалеше с първата си декада книги Нйй вероятно е да има и втора, а защо не и още...
Сократ е имал избор, но е изпил чашата. Ботев, Яворов, Милев, Ясенов, Хербст, Вапцаров също са имали избор да "не изпият чашата", но и те не са го направили.
Ние сме малка страна , но сме вероятно лидер по убити и погубени поети. Ние уж сме горди с поетите си, но сякаш най- ги обичаме мъртви , обругани или в мизерия.
Обругани най-вече, адаш... включително и в Блог.бг.
Горчива ти е мисълта, много горчива, та, чак боли.
Благодаря.
Чу