Събуди се за миг, не успях на заспиване да ти кажа –
хилядолетните облаци сигурно са въздишките на Индийския океан
                                                                                               и хриповете на Пас...

Аз не изпратих твоя влак.
Ти, мила, не проводи моя.
Аз хлътнах във хотела пак.

Когато те рисувам в шолата с лъжичката из сладоледа
и моите очи потъват в айсберги – през океани тръгнал лед,
аз съм момче, което е седнало на булеварда – и те гледа.