Момиче със светулчица на челото, слънчасало из нощи със светулки,
нима за теб в горите стъпвам смело, което ще рече сред невестулки?
Къде ме води твоята омая ли? През долове, по ридове – над бездни.

Сигурно някой злодей сега те тормози
и не те пуща да избягаш при мен,
натоварва те с работа, вместо да къса рози –

Под хиляда тигани, тави на излъскани зимни луни аз към тебе съм вил.
През плата и мочури, из ледници, в океани, в пустини съм мръзнал.
Ако нейде те има, дай ми знак – както флагчето вдигат на пистата в Ещорил.