В държавата на мъртвите поети
се влиза със цветя, с камбанен звън.
Без входни такси, пропуски, рушвети,

Тя изчезва –
в завесите на дъжда тя е никоя, ничия и за никъде.
Тя е днес просто малка дъждовна Жена с пелерина в хаоса на пазара.

Ден се отваря – есенен и топъл.
Писмо ти пиша върху падащ лист.
Аз съм сега навсякъде в Созопол –