„Страшни времена настанаха,
                            всеки пише, никой не чете.”
                                    VІ в. пр. н. е. в Асирия

Защо светът е тъй жесток
към светлината на поета
и го преследва като смок,

Да – и аз те видях! – ти ми пееше от висока череша,
аз се молех на Бога да не паднеш от стръмния връх.
Ще дадеш ли ми някой ден косиците твои да реша?