Ела – несвястна те ща – тиха, бясна – роса и стихия в степта,
да ти пия тревите – да си диви пелини на моите жадни уста –
кълбовидните мълнии в мен да търкаляш на бъчви,

Ако идем на Леонидите,
ще се возим цяла нощ с теб на аванта –
ще летим из безкрая – вкопчени в някой ръбест метеорит,

Не ме питай колко хъскита вият в душата ми на път за Юкон.
Пука ми дреме дали ще достигна златните рудници и реките.
Сънувам топли вигвами, огън, риби на вързуници, сенце и кон –