Аз те виждам – трепериш в зимния вход с джиесема в ръка,
всеки миг през вратата ще хлътне – замръзнал – мъжът ти,
ще те пита с кого си говориш сладки приказки – и ще пита така,

Заведи ме в гората, просни ми душата на дънера,
закърпи ми кожухчето с твоето топло конче.
Светлината върви в листопади с душица бакърена