Ако бях продавач в магазина за дамско бельо,
щях да ти подаря най-красивата жълта пижама.
Да си влизаш при мен всеки ден, мила моя майно льо,

Нежно гъна косите ти гъвкави – струят кичури светлина.
Дишам ги – маратонец – и се моля дано подир миг да не грохна.
Господи, казвам си, откъде ми дойде тази прекрасна Жена?

Ще те поканя в някой празен ресторант – ще сме на далавера –
да знаеш колко ми додея кафе да пия и салам да ям – все сам.
И толкова красиво ще ти свети фосфорът в гръбнака на лефера,