Помниш ли, помниш ли тихия плаж,
тихия плаж и скалите крайбрежни?
Ах, бях спасителче с мъничък стаж,

... на път поел с разпъната душа, която знае две – и помни двеста,
започнах все по-често да греша в мълчанията, в думите, във жеста,
тъй нелогичен и несъвместим, дори на стих, с препускащото Време,