Ти си лека роса над савана.
Ти си шемет – вихрулка в степта.
Ако облака мога да хвана,

Защото става все по трудно в пристъпи ужасни
                                               дванайсти път да викам името ти
във глухите уши на необята, от урва на урва и от век на век,