Може би някое светло момче се моли от мен по красиво за тебе –
измисля ти Лизимахови пещери, пали ти степните треволяци,
в края на дългия плаж – там никой не мете и вълните си къртят хребетите,

Аз не паднах във битки, в стихии.
Не лежах по затвори и в плен.
С кървав нож не затъкнах кания.