Не падам в потрес и покруса – към мен се друсаш с автобуса,
аз гледам пак косица руса, очи – ситнеж из небеса,
и със душица благодарна те чакам в центъра на Варна –

Утро, мила – и нежно е то.
Все по-рядко то иде за песен.
Аз съм есенен лист, току-що