... толкова съм самотен,
че ми идва да се нацелувам в натрошеното си огледало –
понякога заставам срещу него по слипове – и се чудя

Навярно съм дошъл от други ери,
от някой не така стоманен век,
Бог ми е скътал в името Валерий

... винаги много хубаво ме целуваш, устните ти са адреналинови,
трепериш по-красиво от падащия по булевардите сняг,
сигурно е безценно да си снежна Жена под уличните лампи,

Съскат тръстиките, плажът се сбръчка,
скита по пясъка градският луд,
сякаш подгонени с тежка калъчка,

... когато котарачето ми спи
и кротко си помръдва със мустаче,
и чаят ми от летните липи

Като мисля за теб, ставам твърд като пернишки винкел,
нищо не е в състояние да ме свърне от правия път –
трябва да те намеря, не ми стигат за влака 37 стотинки,

... днес цял ден се мотах по магазините за всекидневни женски нещица
и с любопитство на самотен воайор разгледах щанда
с любимите ти зимни клинове и бодита и мрежести чорапогащници

Мечтая си да зърна във нощта, ако късметът тихо ми довтаса,
звънчето ти на входните врата – и светлата ти коледна украса,
съседът да ми каже – тя е тук, дойде си преди няколко минути,

... мечтая си на варненската гара
да те стовари бързият експрес,
едно кафе сварих ти с бързовара,

Празни улици.
Витрини със космически цени.
Три патрулки с лампи сини. Сводник с леки две жени.

... камък и дърво се пукат,
вредом сняг и мъртвина,
и дере луната с кука

... живея с много прости ритуали
и моят ден е тъй обикновен –
когато сутрин слънце ме погали,