... засиял по икиндия, кривнал своя чер мустак,
дядо с джибри за ракия ко̀нчето си впряга пак,

... от статуетка мраморна по-бяла, 
с косици, свити на изящен кок, 
учителка по музика в квартала 

... и защото те виждам на прозореца сутрин във седем, 
и не искам да вярвам, че денят ми без теб ще е тъп, 
искам, щом се събудя, във леглото до мен да те гледам,

... отлетяха дните светли нейде в топлите страни,
черно-бели хекзаметри стелят морските вълни, 
платноходките на кея дремят, сбръчкали платна, 

... студ на дрипи, сняг скрибуца, пукат камък и дърво,
скърца циганска каруца – сякаш крадено ”Vоlvo”, 
циганин пере с камшика през ушите грохнал кон, 

... да поседнем на камъка – дълъг е прашният път, 
ще се свърши в тревите, които се свличат по хълма, 
листопадите стелват тишини върху твоята гръд – 

... понеже хлътна София във кал, и – пуста! – опустя като след чума,
един човечец снощи бе преспал върху кашон във подлеза на ЦУМ-а, 
забравил си е вехтото сетре – навярно е пощял да се загърна? – 

... нали аз цял живот съм нечий роб и плащам глоби, данъци и такси, 
и вятърът във празния ми джоб спря вече да ме пита сутрин – как си? – 
е, как да съм? – навярно съм добре, излишен, струва ми се, е въпросът,

... когато ти липсвам, иди на брега на широка сибирска река, 
стъпи на пустинен остров насред Атлантика или Пасифика, 
качи се в гората на стара секвоя, на бук, на бодил, на леска –